Без червило

[Gentiana]

С бледи устни...
Днес се чупи всяко червило.
Жадна е болката.
И в писалката ми няма мастило.
Затварям очи
и с пръстите си слепи ще ти пиша.
Още не знам как се прави,
но не опитам ли,
не съм аз
и спирам... да дишам.
Лилавите нощи
са затворени
в телевизора-
стари, стари филми.
Царува предзимно-следесенна
онази нощ
с валежи обилни-
ту дъжд, ту сняг,
а аз съм някъде по средата...
Ако пак ме обидиш,
чуваш ли...
как се руши душата?!
Само пясъци в шепите-
цяла една мокра Сахара.
Стъкло за часовника...
Няма майстор, който да го превърне
в една нова Ниагара
и да пеят песъчинките,
повлекли след себе си
дълги минути.
Плодова салата от думи.
Нещо в стила тути-фрути.
Готична кралица
ще бъде ролята ми в карнавала,
с който закриваш сезона
на нашата нова раздяла.
Престори се, че не ме познаваш,
че не съм ти до болка ясна...
Защо ли в този свят огромен,
съберем ли се, става ни тясно?
И отново остават
устните ми бледи, дори под червило.
Целуни въздуха след мене.
Знам, че е тъпо,
но е толкова... мило.

[SkitnicaVmoretO]

"Ако пак ме обидиш,
чуваш ли...
как се руши душата?!
Само пясъци в шепите-
цяла една мокра Сахара.
Стъкло за часовника...
Няма майстор, който да го превърне
в една нова Ниагара."

... Гео, приказна си и сутрин един такъв стих ми действа като силно кафе. Благодаря ти, слънчо  [I love you] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[Gentiana]

... и малко шоколад с ягоди към кафето, радост моя  [namigG]

Добро утро!!!  :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Благодаря за разходката. Прекрасна си ти и стихът ти също!  [inlovee]

[Gentiana]

Думите ти палят огъня в камината и нощта ухае на празник  :)
Благодаря за топлината! :flowers: