Тъмнина.....

[Akaша]

Беше тъмно..нощта изглеждаше някак си страшна.Поне така си мислеше момичето, което бавно издърпа завесата.Тя загледа тъжно в луната с очи пълни със сълзи..стичаха се бавно по бузите и..капваха на устните и ..и накрая се топяха в ледено студения под, образувайки малка локвичка.Локва, пропита с болка, самота ,мрак,тъга...Толкова много чувства преливаха в нейното малко черно сърчице...макар че вече тя почти щеше да забрави какво е да чувства,сливайки се с тишината , превръщайки се в една смешна отливка..жалко подобна на сърце.Не искаше да се усмихне..дали наистина го можеше..вече дори и сълзите почваха да губят своя смисъл, единственото нещо, което имаше беше една малка снимка на починалия и брат..беше останала сама с нейния баща.След тази загуба беше някак си непосилно да продължи напред,,не можеше да се смее...та той бе умрял, единственият който някога я беше разбирал..единственият, който тя беше обичала ..единственият..
Спомените за него бяха горчиво болезнени..а баща и..тя се чувстваше напълно непозната с него..единственото общо между тях беше може би кръвта,но така или иначе тя не го чувстваше баща..винаги се бе отнасял с нея ..напълно снизходително..беше я отдалечил от приятелите и..или може би тя сама успя да го направи...сама ..напълно изоставена..чувствайки се не на мястото си в огромната картина на живота, която беше толкова цветна, а тя бе единствената, която избледняваше..а може би бе просто спомен..призрак..душата и бе дрипава..празна..самотна..дали имаше душа?!?!!?Беше ли останло нещо такова вътре в нея..въпроси ..въпроси, преследваха я, а тя дори не можеше да си отговори..нито пък някой друг..единственото нещо, което някога бе искала, беше някой да я обича..да повярва в нея..за жалост никой не го правеше, а единственият който някога я беше разбрал, вече не бе на този свят.Сега тя стоеше на пода, който изсмукваше всяка една нейна усмивка..,всяка една нейна сълза..,стискайки здраво в ръката си малкото плюшено кученце, което и бе подарък за миналта Коледа от брат и..Стоейки там..,плачейки, стискайки един празен лист и драскайки някакви думи на него..реши че не може повече така..мастилото се сливаше със сълзите и ..дори на места думите се бяха размазали,тя го захвърли на празната маса пред елхата...остви плюшеното кученце и излезе навън...
За Бога ...беше Коледа а тя тя..бе сама..17 годишно момиче..с разбито сърце..разбити мечти..разбита душа, не намирайки смисъл в нищо..та тя самата бе нищо и очите и, тези празни,тъмно кафяви очи..босите и крака започваха да се вкочаняват, стъпвайки по леда..загубвайки се в тъмната и малка тясна уличка...толкова студено..толкова тъмно..сълзите продължаваха да капят от очите и..спомни си за един случай, когато беше казала на баща си "Татко обичам те..не искам да те губя" а той я гушна и и каза че никога, ама никога няма да го изгуби..господи..беше толкова отдавна..тогава и брат и бе още жив и макар да нямаше майка, тя беше толкова щастлива...,но след това последният път, който беше преди няколко дни и тя му бе казала отново колко го обича..а той ,той само я погледна със смразяващия си поглед и и каза да си отива в стаята ..беше толкова ужасно..
Тя започна да плаче с глас..нямаше смисъл да живее..нямаше и какво да я крепи..няколкото щастливи спомени..защо ..защо ..къде беше истината и обичта ..топлината ..щастието..,всичко онова, за което тя мечтаеше всяка нощ, лягайки си в онова легло..стискайки онази проклета играчка, която и носеше толкова спомени..за нея светът залязваше...тя силно дръпна бръснарското ножче на верижката и..то се откъсна след това бавно, но дълбоко задълба по бледата и плът..капките се смесваха с мръсния сняг..та именно това бе остнало от нея..едно грозно петно...
Денят след Коледа един баща се събуди от неговата дрямка..ставайки и поглеждайки на простата дървена масичка пред елхата намери бележка а тя гласеше "Сбогом татко..помниш ли, когато ми каза, че никога няма да те губя..е явно те изгубих или може би ти мен..ако можех да върна времето назад, бих спестила толкова много неща и моменти, в които съм сбъркала..и никога не бих позволила брат ми да умре..и все пак сбогом, наистина те обичам и се надявам да си щастлив...надявам се да не плачеш, когато четеш това и се надявам че съм заслужила поне една роза...." със сълзи на очите четеше последните редове ...след около 10-тина минути на вратата се почука, беше съседът им-полицай, който запита бащата, къде е дъщеря му ,понеже навън имало момиче, което много приличало на нея...Той веднага се затича, сви по малката уличка и видя трупа и..лицето и бе толкова бледо..около нея имаше кръв..кръв смесена със сняг..сняг смесен с отчаяние..и всичко това в този ден..мъжът бе притиснал силно до гърдите си трупа на своето дете..за пръв път той плачеше и се питаше.."защо"........

[KUKLI4KATA]

[sad3] [sad3] [sad3] [reevvv] [reevvv] [reevvv]нямам какво да кажа....един детски живот не струва само "една роза"..той е цял букет от цветя

[eni s]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[Diablos]

Един от най-тъжните разкази,които съм чел... [saddd] [реееев]
Не бих си позволил дори да се опитам да си представя какво й/ти е... [sad3]

[Gentiana]

Много силен разказ, Акашка!
Поздравявам те за него...
Силно и много трагично... [heart__]

[Akaша]

мерси мерси на всички..радвам се че ви харесва...извиняавам се на който съм разплакала..просто това са чувства..чувства които трудно умират..спомени които се възраждат от нищото когато се опиташ да ги забравиш и боли..много боли :((

[eni s]

 [sad3] [reeeev]мила мен определено ме разплака...