Белее в здрача корабно платно

[Gentiana]

В средата между изгрева и залеза,
когато да продължиш е късно,
а да се върнеш - рано,
плачат сатирите на времето
и късат чувства.
Пропадам от поддало в здрача
приятелско рамо.
Молитвата е начин да си излееш душата.
Но след наркоза боли много по-силно.
Дори насън режат стъклата
на строшените прозорци.
Утрото е унило и стилно.
Не искам да се удавя
в блатото от надежда.
Ще умирам дълго
след като вън разсъмне.
Ако още малко откъснеш от душата ми,
мълния от кристал
в дърво без корен ще гръмне
и ще се разлетят птиците на копнежа,
забравили теорията за небето седмо,
Дяволът ще започне да се кръсти,
въображението ми ще е като никога бедно
и отново ще събирам изгрева със залеза,
докато ръцете ми се превърнат във факли.
Ако без да искам запаля сърцето ти,
не ми играй драматични моноспектакли,
не се прави на нестинар-то не става без вяра,
само и нозете ти ще изпохапят
пламъците на подивелите ми страсти.
Не стъпвай в огъня.
Вярвай- с два-три шамара
ще излезеш от омаята...
Кофа с вода и сърцето гасне.
После леко опърлено и малко тъжно
ще се свие в ъгъла като бито коте.
Ще му мине... Не ми е длъжно.
Само изсвири вярно финалните ноти.
И вместо реквием
цяла нощ да ме сънуваш-
последна нощ,със мен споделена,
призори към залеза ще отплувам,
нищо, че когато съм тъжна,
ми е адски студено.

[Gentiana]

 :) [cvetee]

[nMz]

Винаги съм се възхищавал на това , че ти не пишеш , а направо рисуваш с думи ... Използваш красиви и образни метафори , които придават един вълшебен вид на стиха ! Поздравления ! :)

[Gentiana]

как съм го пропуснала това  [shame]
Много си мил, nMz .
Благодаря ти!  [heart__]