" Последното сбогом"

[ilusia]

Не зная какво да кажа. Не зная има ли смисъл. Поредното празно признание , на един човек себе си в нечия чужда душа изографисал. Тъжно ми е и ми е болно. Някак си отново ми се иска да заплача , но онова отново не идва. Толкова дълбоко ли погребах сълзите си ? Под купища разочарования . Не зная какво искам да кажа , просто знам , че е истинско. Зная , че истински от вътре кърви , за всички разбити думи на " обичам те " , за всички завоалирани истини и натрапени лъжи , за всички насила създадени интриги и за всичко което успя да ни раздели. Клетви. Хиляди клетви - неказани , но прочетени в погледа... Къде са сега ? Нима хората толкова лесно се променят ? Нима толкова лесно изневеряват на себе си ? Обичах... Обичам.... Обичам хора , които са ме забравили , които ме мразят , които са ме предавали... Дали е глупост ? Отново не зная. Просто много , много силно боли. От усмивки , които вече не са за мен , от думи , които вече няма да чуя , от докосвания подарени на други. Къде сте ? Чувате ли , когато ви викам без глас и сълзи ? Когато всяка нощ прехвърлям пред очите си лицата ви и нежно ви целувам по очите ? Дори забрави ли ме... дори ... убили ме в себе си.
В един момент си мислим , че имаме всичко . Всичко от което се нуждае душата ни , за да намери минута покой. Минута хармония в този свят. Мислим си , че имаме истинско приятелство , което да ни крепи , което да крепим с цената на толкова много усилия. Но един ден идва онова , неизбежното , което едни преодуляват и остават цели и заедно , а други биват сринати . Мен не ме срина , но ме разруши. Разруши една илюзия на щастие и покой . Една мисъл , за обич , привързаност и нежност.
За пореден път се убедих колко малко значат действията. Как някой , който се кълне в теб те забравя за няма и месец. Как някой , който твърди , че те обича и пази , който уж те крепи може да създаде безпорядък , интриги и болки.. просто за да защити себе си. Колко безумно разочарована съм от всичко това. Изтритите номера , блокираните абонати , уж забравата... те не спестяват въпроса " защо " те не карат да замлъкне онова в теб , което моли на колене за отговора  на " защо ?". А единственото което намираш е вина. Цялата вина в теб и никога извън теб. Толкова ли съм виновна Господи ? Толкова ли съм виновна , че някой , който си се опитвал да изправиш , да крепиш , който е твърдял , че те обича твърди колко лош човек съм ? Толкова ли виновна съм , че заслужавам една незначителна случка да затрие толкова нежни спомени. Прошката е онова , което винаги съм умеела да подарявам. Да я давам от себе си без изобщо да се замисля - импулсивно , наивно, детски....
Виновна съм. Но аз се наказах  и не приемам , не позволявам никой да бъде коректор на моята същност. Не позволявам никой да ме затваря никъде . Не позволявам !
Може би съм съдист ,но мазохист не съм. Не и в толкова огромна степен .
Имена. Изтрити снимки. Счупени вещи. Днес по случайност счупих един малък син пепелник. Онова , което ме свързваше със човека , който го остави в дома ми се счупи преди месец , може би два или три ? Има ли значение , просто вече го няма. Вече няма нищо от това. И толкова дълго мълчах от обида и болка , че едва не се взривих.
Толкова дълго мълчах скривайки чувствата си към друг един човек , гледайки го как се променя , как изменя на онова , което познавах преди една година , че сякаш сърцето ми вече се пръска. Месец , два на щастие , а после какво ? Единствено наранено его , съсипана гордост... И пак ще мълча.
И друг един човек , за чиято майка , макар никога да не съм познавала всеки път щом вляза в църква паля свещичка.... И той ме забрави....
Забрава... толкова хора.... и забрава... а след нея какво ? Радост и забравя... приятелство и забравя.. страст... забрава... любов... забрава.... И един ден последно сбогом....
И един ден ... четеш стари смс си , имейли , отваряш кутията със старите спомени. Толкова изхабени думи на обичам те , толкова смешни и по детски писма все започващи с " ти си ангел "
Но къде бе всичко това когато преди седмица умирах от болка в леглото ? Плачех защото нямаше кой да ми донесе едно хапче ? Едно лекарство ... един чай ....
Самота....Хапчетата си купих сама , в този град където едва през лятото уж имаше толкова хора , които щяха да са ми упора. И чай сама си направих.... И прегръдка получих от една непозната спяща в съседната стая. Едно момиче , на което не съм дала нищо. На което не съм пращала последните си пари , за което не съм лъгала в прозиращи смс си. Едно момиче , на което не съм държала ръката нощем и което не е плакало на рамото ми. Тя не получи нищо от мен... но в онзи момент бе единствената там.... в моето легло... даваща ми поне частица топлинка....
Не съжалявам , че ви познавам. Не съжалявам , че имах всеки един от вас до себе си и поне за кратко се радвах на любов....
Съжалявам само , че може би с някои сама разруших ... а може би не.... Един ден истината излиза на яве... Един ден всичко .... но този ден е късен. Той е утрешен... а аз имах нужда просто днес....
А днес е времето на " Последното сбогом"

[Boss_baby_MM]

Много готино написано и също толкова тъжно...

[ilusia]

Не е тъжно :)
Никога не съжалявам за нищо сторено.
Каквото е трябвало - станало е и съм взела най-доброто от него.
Няма значение за болката , която изпитах , тя е кратка , мимолетна и утре ще бъде забравена , хубавият спомен и топлотата , която ми носи няма да изчезне. Просто леко ще загорчи. Един час сълзи , не заличава нищо. Просто го опорочава... за мъничко

[ilusia]

Хей.... човечко :)
Не си създавай идоли :) Смъртен грях е.
Искрено щастлива съм , че ти подарих малко надежда.
Едно момиче , ме научи , че понякога тя се крие под леглото.
Поглеждай там от време на време....
А за предателството. Ех ...
Живота ни е твърде пъстър пъзел и сякаш е триизмерен. Никога не можем да видим една от страните му. Тя винаги си остава скрита. Радвай се на онова , което си имала , защото това , че някой те е обичал по начин по който не си разбрала или не си искала не значи , че не те е обичал както може , с цялото си същество :)
Върви на пред. Бори се преди всичко със себе си и никога не падай на колене. Пред никого.
Извличай всичко красиво от случващото се и очаквай един ден най-хубавото :)
Целувам те

[ilusia]

Хареса ми.

Радвам се , за което :)

[иринка]

Всичко в живота ни е шанс ... А разочарованиията , идват от самите нас ... Освен това, невинаги вината е у "другите" . А какво са давали те,и колко от това сме оценили самите ние?...

[ilusia]

Не мисля , че някъде съм винила някой друг освен себе си .

[Kaliopa]

"Няма значение за болката , която изпитах , тя е кратка , мимолетна и утре ще бъде забравена , хубавият спомен и топлотата , която ми носи няма да изчезне. Просто леко ще загорчи. Един час сълзи , не заличава нищо. Просто го опорочава... за мъничко"- колко хубаво и простичко звучи....

[luda_fenka_Cena]

Страхотно е!БРАВО!

[ilusia]

Не си е струвало но мерси :)