Смисълът на моя живот

[ilusia]

Моята вяра...

Вяра. Надежда. Любов.

Ценности и идеали станали общочовешки. Поколения , в търсене на източника на тяхната мощ. Хиляди хора , загинали защитавайки една идея. Милиони родове , избивайки се , за да наложат себе си и своята вяра. Вече години наред се заравям из стари книги и отдавна забравени източници , заобиколена от хипотези , теории , мнения , аргументи. В свят изваян от сънища и мисли , от видения , забулен в тайни на едно отдавна забравено битие. Битието на Бог. Изгубих толкова време , за да изровя от себе си истината на моето наивно търсене. Приемах Бог, отричайки църквите , приемах църквите отричайки Библията ... И за какво ? За да намеря нещо , в което наистина вярвам.
И нищо от това не ми помогна да видя душата си . Нищо не ме предпази от грешките , които извърших и нищо не ме спря да не падна. И слава Бого. Не проклинам съдбата си , не поставям себе си в услуга на реалността  и живота. Не спирам устрема на съзнанието си и не се прекланям пред идоли , статуи и гробници. Може би , всичко това ме направи малко по-добър човек. Може би всичко това ме научи да владея гнева , яростта , да приемам чуждото мнение и да не давам воля на егото си , смятайки , че моята истина е меродавна. Може би , още години , дълги години напред ще продължа да търся.... И всичко , което намерих не го намерих отвъд себе си. То бе вътре в мен , но човек извървява дълъг път единствено , за да се върне там от където е тръгнал. И няма значение човек ли е бил бог или бог е човек.... И няма значение един или много и няма значение .... Няма. Защото всичко  , което има значение е онова в нас. Защото всички ценности , който изграждаме или разрушаваме са нашите идеи за щастие. Едни виждат щастието в истината , други в илюзията , бляна , мечтата.... Понякога се замислям колко силно си противореча. Сама на себе си. И какво по-нормално от това , когато успееш да прозреш чуждата истина ? Да я докоснеш до себе си , приемайки я , обмисляйки я ...
Човек се ражда свободен , но истински свободен остава онзи , който сам успее да наложи над себе си морала , етиката и принципите си. И те не са затвор , клетка и решетки , а коректори за онова което нарича съвест. И ако прости думички като "Вяра" , "Надежда" и " Любов" са онези коректори на поведението му , едва ли има по-свободен от него.
Сещате ли се , за онези хора , който влизайки някъде озаряват с чистотата си всичко и всички... Те рядко успяват да помогнат на себе си , но тяхната огромна душа изгражда малки стъпчици , които следвайки , ние ставаме мъничко по-човечни . Често казваме " човекът е зъл , скверен и порочен" и очовечаваме неща , който не са съвсем по човечно му.
И то май е същото като идеята за Бог... идеята , която е заложена в човека. След като всички ние имаме една идея за човечност , защо насила я отричаме , очовечавайки нашите не до там човешки постъпки ? За да притъпим съвестта си ? Да  накараме разбиранията ни да замъкнат под фино изгладени клишета. 
Често греша , често причинявам болка , често изпитвам болка , но сякаш моментите на безумен гняв и ярост станаха много по-малко , много по-редки. Сякаш момичето втруващо се в глава в спорове , кавги и безумни каранаици , улегна... Мъничко.
Не зная какъв човек съм. Вероятно безумно шарен и арогантен. А може би просто малка гъска. Не зная , пък и не ме интересува , онова което търсех... Намерих. Намерих , или поне за сега така си мисля , смисъла на моят живот. И той е онова мъничко зрънце вяра , надежда и любов никога да не угасва. Потопено под множество кал , да се развива , трансформира и все пак винаги да бъде там - по детски наивно и по божествено чисто.