News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Последната ми надежда е Дядо Коледа

Started by Arwen, December 17, 2006, 17:54:18 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Попитаха ме какво искам да ми донесе Дядо Коледа ?! Усмихнах се, винаги съм го обичала добрия старец и тайно съм вярвала, че съществува... Спомням си как като малка седях и с часове гледах през прозореца чакайки в коледната нощ да видя познатия добряк да прелита с вълшебната си шейна...
Замислих се... какво исках да ми донесе Дядо Коледа ??? Ах, исках толкова много неща... Но кое от тях желаех най - силно ?!
Сетих се за сладкото плюшено мече с коледната шапчица, което видях в онзи магазин... Ммм, нее то беше безкрайно сладко, но не това беше, което исках най - много. Продължих да се ровя из разбърканите си мисли. Реших, че е хубаво да ги поподредя, но не днес... Днес щях да намеря само това най - голямо мое желание... друг ден ще ги подреждам...
Рових се дълго... минавах през спомени. Ах, намерих си едни забравени мечти... О, там до тях видях има и едни пресъхнали сълзи... А, да, спомних си... за онзи който разби сърцето ми... Странно как така вече не го чувствам да бие в гърдите ми... Ооо, нима не съм усетила кога е застинало - горкото, самичко... Трябвало е в този миг да съм до него, да го пазя... Къде ли съм била тогава ?! Хей, какво е това там... Да, да, точно там в ъгълчето на една захвърлена мисъл... Снимка ?! Да снимка е... на момче...Ах, да... това е любимото момче... което май ми разби сърцето...Доста странно е, че съм забравила всичко това... Но пък след като толкова дълго време съм била без сърце... може би е нормално...
Усмихнах се... ето, че сред този хаос в мислите сии намерих най - съкровенното ми желание...
Затворих очи и си пожелах в навечерието на вълшебната нощ, да дойде Дядо Коледа и да ме поръси с магическия си прашец и сърчицето ми да затупти с нова сила... 
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Reni_ty


Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

luda_fenka_Cena

Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

DoLL


Любовта се ражда от нищо и умира от всичко. Идва когато най-малко я очакваш и си отива когато най-силно я желаеш..

Arwen

 [sad3] съжалявам... тъжно е, но благодаря ти
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

ranenia skorpion

#8
QuoteЗатворих очи и си пожелах в навечерието на вълшебната нощ, да дойде Дядо Коледа и да ме поръси с магическия си прашец и сърчицето ми да затупти с нова сила... 



     ...казвали...,че желанията се сбъдвали...Че желаеш ли много, много силно дадено нещо, то ставало....

Спмням си как като малки под елхата, мама оставяше подаръците вечер преди Коледа, така че като се събудя на другият ден, да намеря там, мечтаното желание...направено под формата на играчка...
...И аз се радвах....
и тя се радваше, на усмивката ми...и на това че вярвах в нея !
Вярвах в магията !
вярвах в  Коледа...
С течение на времето порастнах, вярата поизбледня, мечтите  като че ли се скършиха...
Мама остаря, татко не е същият вече...времето и грижите побеляха косите му...
Ръцете - силни и могъщи, които някога носеха на конче своя син, вече са уморени...слаби...костеливи...

Затворих очи и си пожелах в навечерието на вълшебната нощ, да дойде Дядо Коледа и да ме поръси с магическия си прашец така че в едно спящо сърце, настроението да възкръсне... 




Arwen   - заразен от твоето малко разказче, се опитах да си припомня и аз нещо...
[saddd] [saddd] [saddd]

Не спирай да вярваш мила, и да желаеш онова което най ти пари на сърце...  [heart__]
Поздрави... :kissoflove:




"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "