Сбъдване по Падаща звезда!...

[{dulgokoska}]

...защото, Падането за/ради/ Някого, не е Падение, че да се помни...


Умря една повикана планета...
От Космоса на други небеса...
И бе забравена. Проклето...
Търсене на лесните неща...



Човешка двойка под звездите...
Гледаше нагоре със уста...
Мърдащи в молби на суетите...
Обърнали се срещу трудността...

Тя искаше... За себе си /и другия?!/...
Обичайните копнежи от стремежи...
Настойчиво шептеше и дочу я...
Планетата /Дори не се бележи/...

За да узнае по-добре, наведе...
По-надолу всичките си сфери...
А шепотът човешки я подведе...
С тихите капризи и ехтежи...

Любопитна, що е онова...
Равновесието си забрави... Скочи...
Сякаш, а в човешки небеса...
Диря на смъртта и' се проточи...

Двойката замлъкна, после викна...
В радост, че видяла е това...
Което молеше, за да си поиска...
Сбъдване по падаща звезда...



Години четири по-късно...
Човека два на две места...
Живееха охолно, здрави.. всъщност...
Непомнещи планетена следа...

[Jane]

Тъжна приказка... Обаче страшно красива!

[meteor]

Описала си великолепието на звездите по страхотен начин, заслужаващ искрените ми възхищения.

[me4tatelka]

Любопитна, що е онова...
Равновесието си забрави... Скочи...
Сякаш, а в човешки небеса...
Диря на смъртта и' се проточи...

Ей тези редове направо ...  [ooooo]  [flowers]

[hide`and`seek]

Много интересно,много красиво , мелодично ..да продължавам ли? :) Просто поклон!  [inlovee]

[vesselin]

Въпреки падането на звездите тях все още ги има над , но повече покрай нас  под формата на хора които не забелязваме.Перфектност в думи!!!

[Zatoichi]

Чудесно е,Нели!

[Gentiana]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[dodic]

Когато видя падаща звезда,
откривам длани, да я хвана.
Защото зная, че е по молба,
на силуети в мрака, двама.
А може би на още много...
Човеци, търсещи звезди.
А те са толкова безбройни...
Също както нашите мечти.


Много хубав стих Дългокоске.
Поздравче. :)