на замъкнала китара съм скъсани струни.

[ilusia]

Благодаря на стиха на NoT_ExIsT и подписа на pfibi за вдъхновението :)

Трудна съм за обичане.
Като непокълнало цвете.
Дума за отричане...

Плаха съм когато е мое ,
дръзка сред чуждо....
Забравила какво ми е нужно...

Тиха съм в своята лудост ,
дива в смеха....
Моята другост идва в съня...

Сляпа съм за дъжда...приютявам
се сред зимните пламъци.Сянката ми
изстива сред въздушни кули и замъци..

Ужилих се отровно от своята надежда ,
и може би съдбовно , днес живея
в свят във който никой не поглежда.

Трудна съм за обичане ,
камъче с много "ако-та"
от мечтата си невъзможна за отвличане...

Винаги живея в "защо-та"
Изпредена от емоция без думи ,
на замъкнала китара съм скъсани струни.

[3y3ka]

ilusia Пишеш страхотни неща! Продължавай в същия дух. Страхотна си!  :) Прочетох още едно твое стихче "Аз съм окото на бурята"...супер е  [inlovee]

[ilusia]

Благодаря :)
Трогната съм  [inlovee]

[Jane]

Илюзийке.. Пожелавам ти да си най-звучната струна на една красива, пееща китара!
И все така да пишеш!

[NiksY]

Тъжно нещо е китарата със скъсани струни. Май всички живеем в "Защо-та".

[NoT_ExIsT]

 [heart__] Прекрасна си! [heart__]

[иринка]

Прекрасно е! :)

[ilusia]

Благодаря ви от сърце, за топлите думи [heart__]