Споменът люлее се обесен (ilusia & Zatoichi)

[Zatoichi]

ilusia & Zatoichi


Сред клоните на влажна есен,
в рубин и злато себе си разлял,
споменът люлее се обесен
и проклина ни със горест и печал.

Нощта прегръща нямото ми тяло ,
звездите падат покосени от разврат.
И в тишината миналото с мен се сляло,
шепти за малко нежност в този ад.

А беше нявга пролет всеотдайна
с полумесец и звезди от страст,
но рани я безразличие трайно...
нежността е в чужда власт.

Не признавам чуждите проклятия.
В мене си е моят демон. Вятърът
нека да стене в ръцете ми. Дъждът
изпепели безвремието в сърцето ми.

И в рамките на тия дни изпепелени,
отражение споменът е - кално -
на сърцата ни - до болка отвратени,
вече биещи в гръдта...формално...

Сънувам мистика и честност, а съм
със отворени очи. Дали се в мит
човечността пресътвори и в клоните
на тоя вятър мечтата някой си откри ?

[Mistic]

 Великолепно!  [inlovee]

[ihuuu]

[phibi]

Макар и след толкова време.. прегръщам ви!

[ilusia]

Благодарим :)
Обща прегъдка... ще му дам една на лекциите в сряда , пък като си дойдеш ти при мене ще си направим една обща ;)

[phibi]

Съгласна :)

[XpacTa_lavista]

Чудесно е и от мен. Днес има много хубави стихове [a taka]

[ilusia]

Благодарим Храста  :)