Веднъж поне...

[иринка]

Веднъж не си ми носил цвете за ,,Здравей",
вратите никога не беше ми отварял.
Не  си ме чувал как си казвам : ,,Смей се,смей!"
когато ти"Не си достойна!" си повтарял.

Веднъж не ми подаде длан със нежност,
не ме погали в сълзите дори...
А аз съм те обичала до вечност,
която с съжаление ми подари.

Веднъж не ме усети как умирам,
завита със кристална лудост бяла.
Не ме позна,когато във очите ти се взирах,,
когато мълчаливо молих ти се премаляла.....

Като последните си капки дъх те дишах.
Живях те ,като сетния си миг покой
Като последния си стих треперейки те писах.
А ти веднъж поне не беше мой.

[ilusia]

Веднъж не ме усети как умирам,
завита със кристална лудост бяла

[evala] [evala] [evala]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Дълбок и сърдечен поклон за стиха ти, мило... цялата настръхнах...  [heart__]

[me4tatelka]

Уау...   [ooooo]  [inlovee]
Направо ме разтърси този стих...  :kissoflove:

[Афродита]

наистина онемях след като го прочетах ... не знам какво да кажа ...
...красота ... сълзи ...сплетени в прекрасен стих ...  [evala]

[Arwen]

Ох ма милоооооооо.... ще плача....
Много е хубаво! Цункам те!

[иринка]

Благодаря ви,момичета! Карате ме мноооооооооого да се усмихвам !
[inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]