Детство мое

[Ellectra]

Съни... НИКОГА не смей да ме обвиняваш че не искам да порастна...Още от малък знаех, че рано или късно ще дойде миг, в който ще остана сам срещу целия този гаден, студен, и враждебно настроен свят...И така не исках...Спомням си как се прибирах като малък, след поредната игра на стражари и апаши, по залятите в злато, от последните лъчи на слънцето улици...Кво леко ми беше на сърцето...И си спомнях как като се прибирах в нас, майка ми ме поглеждаше, и ми се усмихваше, целуваше ме по челото и ме питаше как съм прекарал деня, и аз със ръкомахания, викове и смях и разказвах... и тя се смееше с мен, прегръщаше ме...спомнях си как като си лежах в леглото, на отворен прозоарец и чувах звуците на нощния живот...няква приглушена музика, някой как се смее, колите минаваха...а аз плаках, защото осъзнавах,че и на това ще му дойде краят...И ето, днес, когато за мен, детството е почти отминало, аз продължавам да съм си дете...и ВЪОБЩЕ не ми пука за света...Хех... сега и сам си се смея на това което съм написал- точно детска наивност...

Детска наивност..но да знаеш само колко е красива и чиста.Когато прочетох за стражарите и апашите се сетих за онази част от детството ми, когато и аз играех на тази игра.Събирахме се толкова много деца и играехме до късно...мислейки само за това в кой храсталак и коя дупка да се скрием, а не за това дали парите ще ни стигнат до утре.Най-голямата ни грижа е била колко ли мама ще се кара, когато види поредния чифт скъсан анцуг или маратонка.Охх...липсва ми  [reeeev]

[`Amy_Lee`]

олеле да.. като видях темата и като прочетох мненията ви ми стана ааааадски носталгично .. много се позамислих и виждам че не само детството ми ми липсва .. просто отминалите дни,когато съм се чувствала безгрижна,а не е като сега един голям куп проблеми да ми се е стоварл над главата като буреносен облак .. липсва ми как пред блока с момчета и момичета играхме на народна топка,на криеница,дама .. как се събирахме в беседката ни /която също е пред блока/ и си разказвахме вицове до сред нощи и как майки те ни един по един ни викаха,защото може би се сещаха че няма да се приберем сами ... как си изкарвахме куклите и играхме на майки и дъщери .. как понякога от съклет ние момичетата играхме на футбол с момчетата .. аз мисля че все още съм запазила нещо детско в себе си,но нима старите времена ще се върнат? не няма .. просто обстоятелствата са такива - порастваме и виждаме сивотата на света ..разбираме някоои неща за които тогава просто не сме имали време да мислим и да разбираме .. понякога ми се иска да излезна навън и със старите ми приятели от детството да изиграем една народна или една криеница .. да се гоним пак както преди .. да скачаме да се раздваме и както каза мартито единствената ни грижа да е това че мама ще ни се кара за поредните скъсани маратонки или анцинг .. малеле спомних си и аз как играхме на стражари и апаши .. и как всеки път момичетата надхитрявахме момчетата с парола "Няма да ти кажа" .. Спомних си как играхме и на дама и стигахме до 3-тото ниво,и после сами си измисляхме нива .. как като играхме на фитбол с момчетата ги ритахме по краката и дивяхме .. помня как си бяхме измислили нещо като игра наречено "Лигавски Мач" което ще рече че всеки прави точно това което си иска докато се опитва да вкара гол на другите .. или пък на кеча и се биехме .. аз си спомням че бях Стефани .. хехе ..Господи това време така ми липсва .. айде спирам че май се отплеснах ..  [shame]

[kalista]

Ауу аз имах мн лудо детство...Страхотно!! [usmivkaa]

Значи, когато съм станала на една годинка от Варна сме преместили да живеем при баба в едно село - Кичево.. Съвсем близко до Варна... Там прекарах незабравимо детство...  [hapiness] Игри, игри, игри... От рано сутринта до мръкване... Обикаляхме с колелата цялото село.. Правехме си къщички, маджи, съставени от глина /ние така си мислехме/, картофени бръмбари и какво ли още не [lol] [lol] [lol] Ровехме се из пясъците, заравяхме мидички, които обявявахме за съкровища... По едно време ми скимна, че искам да съм на детска градина.. ходих малко... Но не ми хареса и пак спрях  [lol] [lol] [lol] Все пак имаше кой да ме "гледа".. Майка ми отвори фризьорски салон в селото, а баба ми пък работеше на 20м от нея... и цял ден.. Ту при едната, ту при другата... Толкова игри.. Малейй.. [intimo]

С най-добрият ми приятел имахме такива луди приключения - бяхме неразделни.. веднъж с нашите родители отдохме на почивка в къщата ни в Елена... Нашите бяха седнали да ядат и да пият.. А ние само в другата стая.. Решихме да им направим узненада - да им приготвим баница!!! Отидохме, взехме един панер, от онзи, вкойто се слага хляб /такъв на дупки/, взехме /забележете/ брашно, сипахме го в панера с дупките отстрани.. сипахме водя иии.... Месихме ли месихме "баницата".. Когато нашите влязоха не знаеха да ни се карат ли, да плачат ли.. ОТ СМЯХ... До лакти в брашно, коси, дрехи, земята около нас... уникална случка... [hip hip uraaa] [good_] [nomer edno]

После когато станах на 7 се преместихме отново във Варна.. Ние до тогава също много често ходехме там, защото там бяха другите баба и дядо и живеехме и там по малко... нашите им беше по-удобно във Варна, но заради мен се връщаха в Кичево, за да имам прекрасно и спокойно детство.. и така и стана.. Във Варна също имам прекрасни спомени - войни между блоковете.. Лагерни колички, писти за ролери, пързаляхме се с кашони по тревата, боядисвахме люлките отзад, брахме сливи от дървото на съседния блок.. а те пък ни заливаха с вода от балконите, защото сме дигали гюрултия... Скачахме от една смокиня в храстите с вик : "Джеронимооооо..." Катерихме се по дърветата отпред и всеки си имаше място на всяко едно дърво...  [lq lq lq] [slun]

Ахх.. Спомени, спомени.. така се размечтах.. Поне за ден да съм отново малкото момиченце, с вечната усмивка, което човек трудно успяваше да накара да млъкне... Веднъж почнала да говоря нямах /нямам/ спирка...  [lol] [lol] [lol] [namigg3]

Мила благодаря ти искрено за темата.. напомни ми толкова позабравени спомени...   [heart__]

[Zatoichi]

Аз още съм в детството си  [lol]

[®©Petia®©]

Аз още съм в детството си  [lol]

И аз определено още съм в детството си :) [shame]

[Lizi]

Мисля,че имаше такава тема.Ами не мога да определя детството си,но не мисля,че е било нещо особено.Като цяло живота ми до сега не е бил нещо особено,но напоследък е по-динамичен,което определено ми харесва повече.Та детството ми е било съвсем нормално,много кротко дете съм (била) и така :> :> :> :> :>

[tonnny_bg]

Хм,моето детство беше не толкова интересно както на  kalista.Израснох в едно малко градче -Девня.Нямаше кой знае какво да се прави ,но си измисляхме игри.Много често се събирахме всичките деца от блока и играехме на футбол,момчета срещу момичета.Аз винаги бях на вратата. [lol] [lol]Обикаляхме навсякъде и най-важното без капка страх от наркомани,крадци или сексуални манияци.Стояли сме до късно навън и никой не се притесняваше за нас.Но така са ми липсвали разни организирани събития.Радко се случваше нещо по-така.Каквото си измисляхме ние ,това беше.Събирали сме се и си правехме концерти с водещ,репертоар,идваха всички от блока да ни гледат.Пускахме на плейбек музиката и пеем с микрофони -отварачки.Със същият микрофон съм изнасяла концерти на баба ми и дядо ми,които живееха много близко.Правели сме си палатки от клони,играли сме на стражари и апахи и нещото ,което винаги ще помня е как правех фунийки на брат ми .Баща ни беше на гурбет и двете с майка бяхме като татко за брат ми. :p [lol]
Спомням си още много неща.Когато спираше тока(имаше режим)и сме седяли до късно с майкини да си разказваме истории,да пеем и много ,много сме се смяли.Не усещахме че е тъмно,защото в сърцата ни беше светло и топло.И аз,и брат ми ,сгушени в родителите си ,усещахме че няма нищо да ни се случи,защото сме обичани деца.Това ще го помня винаги. [heart__]

[Ellectra]

Да има такава тема..ще е хубаво ако могат да се слеят, защото и в двете има хубави истории
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=5744.0

Готово!

[MoonLight]

Да има такава тема..ще е хубаво ако могат да се слеят, защото и в двете има хубави истории
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=5744.0

Готово!

[agressive_girl]

детството...толкова много спомени,свързани с това време...спомням си като малки как играехме на криеница,на "цветя,момичета,момчета...",на народна топка...толкова непринуден смях,толкова чисти и наивни очи...събирахме се под "нашето дърво"...стояхме от сутрин до вечер...понякога родителите ни ни се караха,но това беше нещо съвсем нормално...цапахме се в калта,карахме колелета и вдигахме олелия по цялата махала...щипеха ни за бузките и само ни хвалеха колко сме пораснали...а сега сякаш не искаме да порастнем...някои се промениха,може би не си спомнят "приятелите от махалата",правят се на големи,но всъщност не осъзнават,че все още са си деца,винаги са били и винаги ще бъдат...просто почувствайте безгрижието и свободата,играйте на воля и знайте,че това е една страхотна,незабравима възраст,която ако не я изживеете достойно,ще си отиде безвъзвратно...... [mhmmmm] [hearts4]  [heart__]  :)

[Kiss`]

От доста време все влизам в тая тема,но досега така и не се реших да пиша .. Е,сега,най-сетне се престраших ...
Така .. значи .. Имам спомени от много малка ..Адски адски малка .. някъде 3-4 годишна още ...
Ам.. Спомням си,че като мъничка ме беше страх от фотоапарати..Като видех фотоапарат и започвах да рева . Майка ми се е развела с баща ми,когато съм била много мъничка..Може би годинка и половина- 2 ... След това .. Просто ..никаква връзка с него,въпреки,че живеем в един град.. Знам къде живее..Знам доста за него..Но си оставам със знаенето само  [confused] Мм .. Докато бях на 3-4 си бях сам-самичка.. Гледаха ме баба и мама ..въпреки,че и двете ходеха на работа ... В повечето случаи обаче ме гледаше прабаба ми..При нея много обичах да ходя :) Понеже съм си била самичка.. ( междо другото бях много затворено дете ) и .. имах огромно въображение .. Играех си с куклите..правех им прически.. Измислях им имена.. Представях си,че разни анимационни герои са ми приятели и ми идваха на гости да пием заедно кафе.. ( като Фред Флинстоун и всички други там.. Хаха ... любимата ми анимация ) После.. Когато съм станала на 5 съм се запознала с едно момиченце,което живее до нас ..И идваше тука само за през лятото при баба си и дядо си ..С нея играхме адски много ..Ту аз в тях,ту тя в нас ..Бяме като сестри..Понеже те имаха голям,заден ,малко изоставен двор..Си мислехме,че в този двор има извънземни,правехме се на детективи и търсихме дирите им ..И все намирахме "следи" от тях ..Хах .. незабравими спомени .. :) След това тя замина да живее в Белгия с техните..И оттогава сме се виждали само 1-2 пъти .. По това време,когато съм била на 5 ..Майка ми се омъжи повторно ... Тръгнах на детска градина..И скоро си имах и братче  :p Никога няма да забравя,как когато научих,че имам брат,седнах пред една икона и започнах да се моля на Дядо Боже да ми направи братчето в сестриче  [lol] хаха .. какво ли съм знаела .. ;) Та ...Имахме си и бебеее .. ;)) След като се роди,започнахме да строим къщата ...Тогава тя беше на 2 етажа ..Ние направихме още 2 :) После.. Вуйчо ми замина за Америка... Много ми липсваше .. защото много бях привързана към него.. И все още ми липсва.. Вече 8 години не си е идвал в България  [sad3] Така .. ходех си аз на детска градина ..Пораснах .. станах 1-ви клас .. От 1-ви до 4-ти клас си намерих много приятели ... Спомням си как и ние като калиста заедно с най-добрата ми приятелка и още две момчета се спускахме по едни тревисти склонове  [lol] Само,че ние не с картони,ами направо с дрехите  [lol] Аахаха ... голям смях  [lol] И така .. станах после 5-ти клас .. 6-ти .. През това време ... Разбира се много пораснах .. Започнах вече и за любов да мисля  [lol] После станах и 7-ми клас .. Кандидатсвах ..Взех си изпитите .. и в 8-ми клас си смених училището .. беше ми много трудно да се разделя с класа ми,старите госпожи,всички приятели .. И се стига до днешния момент.. 9-ти клас.. С една най-добра приятелка.. Още една най-добра приятелка ( за съжаление на колометри от мен) .. Още много второстепенни приятели ... И още повече пък познати ..  :)
Всъщност като се замисля..Детството ми не е нищо особенно .. Но все пак си е моето детство... То е част от мене и от моя живот и си го обичам ..

[merito13]

Ами аз какво да ви кажа о6те съм си дете но никога няма да забравя как играехме народна и как само чакахме да се стъмни, за да играем на криеница, стояхме до сред цели нощи навън и когато родителите на всеки започваха да се показват и да викат да се прибираме, всеки казваше: мамооо още 10минути...
Спомням си и летата, когато ходех на село и всеки път стоях до сред нощ с моите приятелки на пейката пред нас и чаках моя съсед, моята първа любов да излезе, за да слезем долу на центъра, щото той е по-голям и излизаше вечер, но аз се надявах да излезе по-рано, за да мога да го видя и дори само да ми каже здрасти. И след като това станеше, аз гледах дълго след него, докато се изгуби от погледа ми...а после дълго мечтаех някога да бъда с него и дори и в най-смелите си мечти не съм очаквала, че това ще стане, но ето един ден стана, един хубав ден от това лято, който никога няма да забравя.. мечтаех за него ден и нощ, а бях само на 6-7 годинки тогава ..няма да забравя и как аз и моите приятелки си следяхме или гледахме през малките дупчици на дувара какво  правят с братовчед му...а когато някое вечер те се събираха на някое купонче у едно друго момче, което живее над нас и аз отварях прозореца, за да слушам приглушената музика, която пускаха....тайно се надявах да чуя неговия глас дори за миг...мечтаех до сутринта...и адски много се радвах, когато братовчедите на майка ми си идваха на село, защото можех да излизам с тях вечер и когато слезем долу на центъра в кръчмата, аз не отделях поглед от него, а той когато минаваше покрай мен ми казваше МИМЕ, КАК СИ...и така, а аз когато чуех неговия глас, направо се разтапях...и така всяко лято си ходех на село с мисълта за него, както и това лято, и най-накрая станах част от тези купони,от тези събирания от всичко дори сега съм с него, ходя с него...а пак не съм удовлетворена, може би искам както преди да е, не знам ...може би искам пак да седя до прозореца до сутринта  и да слушам как купонясват и да ми се иска да съм там...а сега, когато съм там, ми се иска да не съм, да е както преди, не знам...не мога да отрека, че ми липсва, защото винаги съм искала да съм по-голяма ...но определено ми липсвааа детството ми...и знам, че никога няма да се върне...:(:(:(:(

[Devil`s Bride]

Хубаво детство имах :) Всяко лято при баба и дядо, всички неща, които ни разказват и днес, неща, които ние вече не помним, но родителите ни - да :) Спомням си някои глупави разсъждения, издънки, става ми смешно и тъжно едмовременно. Игрите пред блока на криеница и толкова силно викахме, че целият квартал ни чуваше  [lol] И как се дразнихме като някой ни издаде [evil] [lol] А, да сещам се и модата да си правим фенери от дини и тикви  [lol] И още много, много, много. :) :) Наистина не бих си заменила детството за нито една страхотна компютърна игра, с която израстват децата днес :)

[srebarna_liliq]

Колко бързо исках да порастна по онова време...да стана като какичките - хубава, нагримирана на високи токчета.А сега.....опитвам се да доизживея детството си гледайки анимации, държейки се като дете...всеки път като се сетя, че повече едва ли ще ми се отдаде шанс да играя на криеница, гоненица или пък да се пързалям по сеното на хората в дъждовните дни, толкова се натъжвам...но какво да се прави, знам че ще ми липсва наблюдаването и викането по хората, игрите, дивотиите, белите, дори и шамарчетата на мама, но поне от всичко това ми остават хубави, приятни спомени и никога няма да съжалявам за начина по които изживях тези славни години =)

[Unforgotten`feeling`f]

Да, липсва ми детството и то много.
Тогава всичко беше по-лесно, единственият проблем беше играчката, която мама не ми е купила или раните по колената, когато съм падала...
Сега съм заплетена от чужда злоба и интриги, много е гадно да пораснеш и да видиш, че животът не е такъв, за какъвто си го мислил.
Липсва ми безгрижието, веселието...