Може ли в един човек да живеят едновременно поезия,лъжа и дори злобичка?

[RAZLICHEN]

За мен това са взаимноизключващи се понятия или по-скоро състояния,но ми е интересно какво мислите Вие?

[sunrise]

Да

[Feanor]

Може, защо не... даже май не е чак толкова рядко срещано.

[repi-s-lychec]

Е аз не познавам човек, който да няма поне малко и от трите.

[Tajni4ka_:(]

Определено МОЖЕ,но едно от тях е по-силно от останалите

[RAZLICHEN]

Аз познавам малко хора в които живее поезията.Според мен тя е вдъхновение,идващо само от позитивни чувства и настроения и затова си мислех,че с човек,който може да мрази тя е несъвместима,но...не знам. :)

[XpacTa_lavista]

Е аз не познавам човек, който да няма поне малко и от трите.

Така е :)
Въпреки че в стихче.ком се забелязва някаква обратнопропорционална зависимост [mhmm]

[Barbarian]

Едно време даскалката по философия ни правеше един ,който се считаше за невалиден и неверен,ако си отговорил ,че никога не си откраднал,излъгал...и още нещо имаше,което не помня.

[Jane]

Може, разбира се...
За мен поезията е поезия, когато е истинска.. Което значи, че вдъхновението може да идва от мноооооого различни чувства.
Не веднъж ми се е случвало да си излея агресията в рими. Което съвсем не значи някакви вулгарни изцепки, крясъци и т.н.. Просто го правя по мой си начин. Понякога тънко, понякога не толкова, понякога рисувам грозни картини, в които се крие красотата на стиха..

Пък и "злобичката" не е нищо лошо за мен.. За да е поне отчасти цялостен човек (това прозвуча като оксиморон, но според мен човек никога не може да стане цялостен докрай), трябва да е изпитал и това. И много други неща, които отричаме и заклеймяваме.
Поезията не е рози и бонбони.. Поезията е поезия, когато е истинска. А да си истински, съвсем не значи да си съвършен. Точно обратното- да си съвършен, означава да си истински, с всичките си несъвършенства.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Моето мнение доста се доближава до това на Jane.
Поезията наистина не е само красоти изящества и помпозни думи... поезията е чувства... поезията е емоции... тя се изпитва със цялото същество, с всяка пора на тялото... А кой по-добре от човека знае разликата между добро и зло, между истина и лъжа, между хиляди други излкючващи се взаимно чувства, факти и така нататък. И наистина, най-красив е болезнения стих, защото е изстрадан, защото е изживян, защото е истински и блести в черните си краски. Поета не е някакво извънземно създание, което живее в илюзорен свят. Той е преди всичко човек, а хората сме грешни. :)

[Jane]

Поета не е някакво извънземно създание, което живее в илюзорен свят. Той е преди всичко човек, а хората сме грешни. :)

Кратко и много точно казано!

[secret^dream]

"Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо." гласи една латинска сентенция. (Terentius,мисля)

Тези качества са присъщи за всеки и всеки притежава от всичко (по малко или много) .
Поезията,за мен,е вид откровение...

[Mistic]

Разбира се, че може. Всъщност трябва и да бъде.
Е, аз познавам хора, в които живеят само последните две, но това е друг въпрос...

Аз познавам малко хора в които живее поезията.Според мен тя е вдъхновение,идващо само от позитивни чувства и настроения и затова си мислех,че с човек,който може да мрази тя е несъвместима,но...не знам. :)

Не е така. И негативните емоции могат да са вдъхновение и то не по-слабо от положителните. Когато изпитваш злоба можеш да я претвориш в стих. Или болка...или каквото и да било.  :)

[tonnny_bg]

Има ли стих,сътворен от омраза или то по-скоро е от болката ? :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Има ли стих,сътворен от омраза или то по-скоро е от болката ? :)

Аз лично нямам такъв, който е сътворен от омраза. Изливала съм си гнева, болката, безсилието, ако щеш, но някак си... още не съм се научила да мразя. Обаче... срещала съм такива стихове... от омраза... силни, разтърсващи, смразяваши... понякога наистина... гениални. Има ги... жалко е само, че човек се отдава на това чувство, което омерзява и трови най-вече самия него.