Третият сезон

[dodic]

Слънцето във жълти клони,
до сънени върабци се свива,
сълзи от злато по земята рони,
и плахо по лице й ги разстила.

Последни ивици мъгла,
потъват някъде във храсталака,
настъпва утро, носещо зова,
на първия петел далеч проплакал.

Пристига с него третият сезон,
и хвърля хлад в краката боси,
откъсват стъпките ми тъжен стон,
от трева настръхнала и росна.

Протягам се с треперещи ръце.
И търся есента - да я докосна.
Потапям пръсти в хилядите цветове,
а тя чрез тях ме омагьосва.

И свличам се на мократа земя,
а тя разплаква се, че лято си отива,
притихнал и допрял в гръдта й колена,
прегръщам я - не искам да изстива.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Разкошно, както винаги  [bravisimo]

[NeMogaDaPisha]

Разкошно, както винаги  [bravisimo]

[SkitnicaVmoretO]

Красив и нежен стих Додик. Имаш и моя поздрав  [cvetee]

[tonnny_bg]

притихнал и допрял в гръдта й колена,
прегръщам я - не искам да изстива.

Де да можеше така да върнем лятото ... [sad3]

[dodic]

Благодаря ви за прочита и коментарите. :)

[mery-jein-baby]

Много красиво.....Лятото,лятото,лятото.......

[Gentiana]

Слънцето във жълти клони,
до сънени върабци се свива,
сълзи от злато по земята рони,
и плахо по лице й ги разстила.

Последни ивици мъгла,
потъват някъде във храсталака,
настъпва утро, носещо зова,
на първия петел далеч проплакал.

Пристига с него третият сезон,
и хвърля хлад в краката боси,
откъсват стъпките ми тъжен стон,
от трева настръхнала и росна.

Протягам се с треперещи ръце.
И търся есента - да я докосна.
Потапям пръсти в хилядите цветове,
а тя чрез тях ме омагьосва.

И свличам се на мократа земя,
а тя разплаква се, че лято си отива,
притихнал и допрял в гръдта й колена,
прегръщам я - не искам да изстива.

Прекрасен стих, Дидо !
Моите поздрави!

[XpacTa_lavista]

Ех, колко силно пишеш [shame] [bravisimo]

[dodic]

Благодаря и на вас mery-jein-baby, Гео, XpacTa_lavista.
Есенен поздрав :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Красив и нежен стих Додик. Имаш и моя поздрав  [cvetee]

И моят!.... [inlovee]