Цвят на вишни

[Gentiana]

Върху часовника прикован
тръпнеш под остриетата на минутите.
Всяка втора секунда, като пеперуда
отлита към далечна светлина.
Изгаря крилата си и растат лилипутите
на уродливите спомени,
прокълнати черния ти дроб
да разкъсват в нощта...
Не умираш,но не знаеш и дали живееш.
Утрините имат вкус на изкипяло кафе.
Да си признаваш грешките,
по човешки, не умееш.
По-лесно е аз да съм виновна...О, не!
Не докосвай душата ми!
Превърна я в глетчер високопланински
опустялото време, което не ми подари.
Само в нощи пълнолунни пламва огън сатанински,
но тогава слепотата връзва уморените ти очи.
Тогава сама на кладата им се изгарям
и те проклинам да умираш от студ,
когато шепна името ти с погнуса,в немара...
Червеят на съмнението да те прави слаб и луд.
Дълго се приготвям
за едно безумно слизане в себе си.
Екипировка за катерачи няма да ми помогне, уви.
Плодът на упорити, толкова дълги месеци,
оказва се мъртвороден.
Щастието ми е забравило да лети.
Дали скок в бездната има нещо общо с полет?
От такова летене накрая много боли
и събират перли духовете на вишните напролет,
когато душата ми, освободена цъфти.

[phibi]

Много си тъмна тук, прекрасна :) Слабостта ми към вишневия цвят се смесва с тази към теб. Поздрави!

[Gentiana]

Тъмното има криле на нощна пеперуда
и като ветрило пред лицето на гейша трепти.
Мракът в душата ми е елегичен и непринуден,
хммм,трябва ли да казвам, че слабост си ми и ти  :) [heart__]

[akadya]

Щастието ми е забравило да лети.
Дали скок в бездната има нещо общо с полет?
От такова летене накрая много боли
и събират перли духовете на вишните напролет,
когато душата ми, освободена цъфти.

Това ме взе...... страхотно е стихчето.... Браво!!!  [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 [evala]  [shame] благодаря