Хераклит-Всичко тече и всичко се мени

[XpacTa_lavista]

Древногръцкият философ Хераклит твърди още: "Никога не може да се влезе в една и съща река". Съгласни ли сте, че абсолютната статика е невъзможна, както и с това, че всичко в света е едно перпетуум мобиле?

[tonnny_bg]

Няма да споря с мъдреца ,прав си е човека ! [lol]

[XpacTa_lavista]

Няма да споря с мъдреца ,прав си е човека ! [lol]

Не забравяй, че той е оплюл всички други философи-негови съвременници на калъп :p

[tonnny_bg]

Ми няма значение ,тука си е прав.
"Никога не може да се влезе в една и съща река" :)
Аз за другите му твърдения не споря в момента.

[Devil`s Bride]

Oх, на тази тема писах есе миналата година  [lol] Но иначе, дам, и аз си мисля, че всичко се променя. За всичко е виновно времето. :)

[Jane]

Oх, на тази тема писах есе миналата година  [lol] Но иначе, дам, и аз си мисля, че всичко се променя. За всичко е виновно времето. :)

Да, променя се. Но за "виновника" не съм съгласна... Ние правим времето, а не то нас;)

[Barbarian]

Oх, на тази тема писах есе миналата година  [lol] Но иначе, дам, и аз си мисля, че всичко се променя. За всичко е виновно времето. :)

Да, променя се. Но за "виновника" не съм съгласна... Ние правим времето, а не то нас;)

Защо пък ние да правим времето?
Всъщност за кое време говориш все пак,времето,като обстановка,атмосфера в кояти живеем или...?

[Jane]

Времето като дейсвителността, която се случва вчера, днес, утре, преди теб и след теб.
Според мен именно ние, човеците, сме виновни (и в смисъла на "отговорни"), ако не за всички, то поне за голяма част от нещата... Създаваме, подобряваме, вредим, рушим, заличаваме... Правим все каквото ни е удобно.

[Barbarian]

Времето като дейсвителността, която се случва вчера, днес, утре, преди теб и след теб.
Според мен именно ние, човеците, сме виновни (и в смисъла на "отговорни"), ако не за всички, то поне за голяма част от нещата... Създаваме, подобряваме, вредим, рушим, заличаваме... Правим все каквото ни е удобно.

Да,но не мислиш ли,че и времето има сериозно влияние върху нас. Ако не друго с възрастта невероятно много неща се и те променят.Не мсилиш ли,че,ако живееш в една обстановка характера и типа ти като човек се изграждат по един начин,а в друга по друг? Така,че изобщо не е вярно,че ти и само ти влияеш на времето а напротив,дори то влияе много повече на теб. Не сме станали чак толкова "силни" та да влияем повече на "времето" отколкото то на нас. А и самата сентенция "Всичко тече и всичко се променя" включва всичко ,нали? Т.е включва и нас,но по-основно това окло нас.Защото надали ние сме "всичко",да не кажа една нищожна част от "всичко".

[Jane]

Не мсилиш ли,че,ако живееш в една обстановка характера и типа ти като човек се изграждат по един начин,а в друга по друг?

А тази обстановка кой я определя, кой я е създал, кой е допринесъл за нейното случване? Нали е пак някой преди теб..
Всъщност, ако съберем нещата, прав си - взаимно си влияем, но и доколкото ние не сме всичко, "всичко" щеше ли да бъде всичко, ако ни нямаше нас? Нали осмислеността е именно в нашето съзнание...

[Barbarian]

Не мсилиш ли,че,ако живееш в една обстановка характера и типа ти като човек се изграждат по един начин,а в друга по друг?

А тази обстановка кой я определя, кой я е създал, кой е допринесъл за нейното случване? Нали е пак някой преди теб..
Всъщност, ако съберем нещата, прав си - взаимно си влияем, но и доколкото ние не сме всичко, "всичко" щеше ли да бъде всичко, ако ни нямаше нас? Нали осмислеността е именно в нашето съзнание...

:) Ти и в предишните си постове и в тоя слагаш,човек и влиянието му над всичко.Защо решаваш,че "осмислеността" е единствено и само в нашето съзнание? Защо решаваш,че ние и единствено ние придаваме смисъл и осмисляме всичко? И още повече,защо мислиш ,че "всичко" няма да си е пак всичко без нас?
Друг е въпроса все пак,кое влияе повече-ние на " всичко" или "всичко" на нас.Защото мисля няма спор,че ние сме една нищожна част от всичко. Тогава ,как нищожната част да има по-голямо влияние от по-"обемната" такава върху нея самата?
А обстановката коя я е определил,създал...преди теб... Ми някой,но пак повлиян от по-голямото ,по "силно","обемно" "всичко".

[NeMogaDaPisha]

перпетуум мобиле

Ъ [questionn]?

[Jane]

:) Ти и в предишните си постове и в тоя слагаш,човек и влиянието му над всичко.Защо решаваш,че "осмислеността" е единствено и само в нашето съзнание? Защо решаваш,че ние и единствено ние придаваме смисъл и осмисляме всичко? И още повече,защо мислиш ,че "всичко" няма да си е пак всичко без нас?
Друг е въпроса все пак,кое влияе повече-ние на " всичко" или "всичко" на нас.Защото мисля няма спор,че ние сме една нищожна част от всичко. Тогава ,как нищожната част да има по-голямо влияние от по-"обемната" такава върху нея самата?
А обстановката коя я е определил,създал...преди теб... Ми някой,но пак повлиян от по-голямото ,по "силно","обемно" "всичко".

Оплетохме се... На фона на вселената и на универсалното всичко - да, нищожни се, и преди и след нас нещата са си текли и ще текат по своите собствени закони и смисли...
Но на фона на времево и пространствено ограниченото ни земно съществуване - не, не сме нищожни! "Слагам човек и влиянието му над всичко" сигурно защото съм на 17 и още ми се иска да вярвам, че моят живот зависи ако не изцяло, то поне до голяма степен от моите желания, от моите амбиции, от моите усилия и от моите избори.. А сега си представи няколко милиарда такива "моите"... Всяка осъзнатост или неосъзнатост на тези зависимости допринася за развитието/застоя. А няма как да сме нищожни, щом сме определящи.

За осмислеността и нашето съзнание... Бих те попитала какво е смисълът? Не какъв, а какво! После и аз ще ти отговоря.
И да, всичко щеше да е всичко (както е било и преди да се появи човекът), но какво - едно самодостатъчно, ограничено в себе си всичко...   

[Barbarian]

:) Ти и в предишните си постове и в тоя слагаш,човек и влиянието му над всичко.Защо решаваш,че "осмислеността" е единствено и само в нашето съзнание? Защо решаваш,че ние и единствено ние придаваме смисъл и осмисляме всичко? И още повече,защо мислиш ,че "всичко" няма да си е пак всичко без нас?
Друг е въпроса все пак,кое влияе повече-ние на " всичко" или "всичко" на нас.Защото мисля няма спор,че ние сме една нищожна част от всичко. Тогава ,как нищожната част да има по-голямо влияние от по-"обемната" такава върху нея самата?
А обстановката коя я е определил,създал...преди теб... Ми някой,но пак повлиян от по-голямото ,по "силно","обемно" "всичко".

Оплетохме се... На фона на вселената и на универсалното всичко - да, нищожни се, и преди и след нас нещата са си текли и ще текат по своите собствени закони и смисли...
Но на фона на времево и пространствено ограниченото ни земно съществуване - не, не сме нищожни! "Слагам човек и влиянието му над всичко" сигурно защото съм на 17 и още ми се иска да вярвам, че моят живот зависи ако не изцяло, то поне до голяма степен от моите желания, от моите амбиции, от моите усилия и от моите избори.. А сега си представи няколко милиарда такива "моите"... Всяка осъзнатост или неосъзнатост на тези зависимости допринася за развитието/застоя. А няма как да сме нищожни, щом сме определящи.

За осмислеността и нашето съзнание... Бих те попитала какво е смисълът? Не какъв, а какво! После и аз ще ти отговоря.
И да, всичко щеше да е всичко (както е било и преди да се появи човекът), но какво - едно самодостатъчно, ограничено в себе си всичко...   

Да,човек е способен да влияе на собствения си живот разбира се,но само на собствения си и евентуално на такива достатъчно близки до него.Така обаче е и с другите около него,те му влияят...казвам те,защото се предполага,че са няколко. Т.е. на него му влияят няколко а той и неговото влияние са само едно.Демек...знам,че не го обясних съвсем ясно,но един човек влияе много по-малко отклкото на самия влияят обкръжаващите го. А тези обкръжаващи го са част от всичко обкръжаващо го,което дори е много повече от людете обкръжаващи и влияещи му. Та какво излезе,.пак "всичкото" има по-голямо влияние над един единствен човек,отколкото той върху него.
Това,че от теб основно зависи твоят живот изобщо не е определящо влиянието ни върху "всичкото" да не е нищожно.
А доколко всичкото си е самодостатъчно или не... това може да каже само то.Но се съмнявам че то може да каже,защото няма разум.Това прозвуча глупаво,но нещо не мога достатъчно да се съсредоточа.

[Jane]

Не смесвай думите ми..;) Ще бъде глупаво да се повтарям, още повече пък- да се цитирам.. прочети пак внимателно и обърни внимание къде става дума за "аз" и къде за "ние" ..и къде е всичкото..