Какво е любов според децата :)

[Bonita]

 :)интересно ми е,ако бяхте известна личност какъв/каква щяхте да сте...като професия имам предвид :)

[Gentiana]

Тази нощ е нощ за игра.
Пригответе си всичките чипове.
Няма правила в играта Съдба,
играе се с измислени никове.
Пачка дебела с поизтъркани мечти,
пет-шест златни монети милосърдие
и илюзии в зелено.Край масата - аз и ти.
Противници сме. Толкова ми е студено.
Ще заложа на черно. От червеното ми горчи
и кръвта ми комарджийска почернява...
13, червено...Губя май...C`est la vie.
В чашата ми с вино утайка остава.
Донесете уиски.Чисто. Без швепс и кола.
С много лед и мълчание в добавка.
Тази нощ душата ми е терзаещо гола.
Чувствата ми са в оставка.
И ще играя с нагли сенки до след първи петли.
Ти отказваш ли се?! Какво ти става!
Къде е духът ти на победител? Не крещи!
Малко текила. Пий "на екс"...
Чувстваш ли как те сгрява?
Пламват очите. Дяволът огньовете ще разгори.
Ще раздаде картите и ще си запали цигара.
Покер, рулетка, после сантасе, може би...
няма забранено в тези вечни игри стари.
Асо във ръкава си скрил, не лъжи!
Чувстваш се сигурен?! Да ме прощаваш,
но тези номера не са от вчера. Остави!
Свали картите.Искрено ме забавляваш.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Върти се онзи кръг - на черно и червено,
играещ като господ с моя малък кръгъл свят...
Включи се във играта му, залагай до последно,
но няма да си нито беден, нито по-богат...

Въртим се и прескачаме щастливите моменти,
забързани към планове за бъдещите дни...
Парите ни превърнаха във глупави клиенти
на пълните с измислици пазари на мечти...

Прехвърляме си топчето, когато не успеем,
и другия за загубите винаги виним.
Да спрем да се въртим и двамата не смеем,
по-лесно е да вярваме, че всичко ще е филм...

Заставаме на двата края в нашата ролетка,
завъртат я стремежите на лакоми гърла
и някъде в средата, между загубата и късмета,
крещи червено-черна смазаната ми съдба...

[BLUE_ROSE]

Отивай си

Спри да ми говориш за любов.
Ще започна да ти вярвам.
После ще си окача въжето.
Защото тя е твърде красива.
Защото ,моя любов,
такава съвършенна любов...
няма.
Всичко е прах.
И всичко е на вятъра.
Отивай си!!!
Ще се престоря, че страдам.
А няма да страдам.
Сърцето умира като паднала птица.
Без усет. В мираж. В копнение.
Така се превръщат надеждите...
в поредната гара ...
опустяла от неидване.
И науж отново ще е всичко.
Ненавиждам те.
Имам очи, които са слепи.
И ти затова ме обичаш.
Защото съм измислена. Ранимо цвете.
Фея. И грешница.
И не уморявам с чувства никого.
Седя на коленете ти,
защото съм такава... лека.
И никога няма да бъда твоя наистина.
Защото те обичам със сърцето си.
А тя е толкова красива.
Искай я!

[Gentiana]

Хвани ми мълния със гола длан, небе.
Целувай тази болка на парцали.
И ако искам пак сърцето ми да спре
кажи ми, че това е болка стара,
че облаците нямат си сърца,
но пак се носят леки и красиви,
че като дъжд вали в душата ми тъга
и после много мокра си отива.
А тази бяла птица изгони,
изнервящо кръжаща в мисълта ми.
Не вярвам в лястовици бели.Е,почти.
Това илюзия е, за която се улавяш
във черен час, когато в теб крещи,
а уж била безмълвна тишината
и гледат те огромни две очи
на някаква тревога непозната.
Аз искам да съм пламъка на свещ,
на малкото прозорче на душата,
когато вън е зима и копнеж
бездомен броди- мръзнещ, стар приятел.
Прости ми, че съм толкова жена,
че всяка ласка в цвете се превръща
и думите ми носят светлина,
която търси спомен в празна, бедна къща.
Ще си отида някой ден, нали?
Това е само част от филма скучен.
Днес моля ярка мълния ми улови,
за да не вие в мене мракът, гладно куче.

[BLUE_ROSE]

***

Ти на мен за есен не разправяй!
Знаеш ли защо ме плаши есента?!
Тя е най-последния, нагарчащ стадий...
с който влиза в вените смъртта.

И не ме залъгвай колко е богата.
Аз дописвам с кръв завета на дедите.
Окъся ми на годините душата.
Окъсяват ми на есен дните....

[BLUE_ROSE]

***

Ти на мен за есен не разправяй!
Знаеш ли защо ме плаши есента?!
Тя е най-последния, нагарчащ стадий...
с който влиза в вените смъртта.

И не ме залъгвай колко е богата.
Аз дописвам с кръв завета на дедите.
Окъся ми на годините душата.
Окъсяват ми на есен дните....

[BLUE_ROSE]

***

Ти на мен за есен не разправяй!
Знаеш ли защо ме плаши есента?!
Тя е най-последния, нагарчащ стадий...
с който влиза в вените смъртта.

И не ме залъгвай колко е богата.
Аз дописвам с кръв завета на дедите.
Окъся ми на годините душата.
Окъсяват ми на есен дните....

[GaLLeRy]

В ръцете ти


Успокой ме във ръцете си горещи.
Искам да ми напомниш,че не съм сама.
Искам да ти кажа,че съм мъничко нещастна.
Как да летя?!Като нямам крила.

Успокой ме.Колкото и да съм малка.
Бих ти позволила да заспиш до мене.
И да се сънуваме.Притихнали във мрака-
две почти разрухи,търсещи спасение.

Да се сънуваме с очите ни безбрежно слепи.
И вечно искам във ръцете ти да съм.
Дори да знам,че всичко безкрайно е отнето-
бих умряла,само да не свърши тоя сън!

[NiksY]

Дишам с хрипливи въздишки,
побиват ме тръпки от студ
под риза от невидими нишки,
усмиряваща поредния луд.

Чупя си ноктите по стените,
от безразличие и цимент,
дълбая чертички за дните,
от които съм тук пациент.

Болезнено ме стягат окови
от предателства и лъжи
и поемам десетки отрови,
а казват лекарства били.

И във кръг обикалям сега
с окован от безсилие дух,
продирам до кръв стъпала...
и сляп съм, и ням съм и глух.

Времето тук се размива -
няма реалност, няма и сън,
защото болката не заспива -
отчаяно искам навън!

[Perto]

Defqon.1 -  16 juni 2007 -  Almere Strand  -  Almere

[mery-jein-baby]

Да преследвам ли мечтата си незная,
макар и да мечтая аз си зная,
че нашата любов е много сложна
и в трудните моменти невъзможна.
По-дяволите да върви съдбата,
че с орис тежка ме наказва тя
проклина ме да страдам в самотата
и за мен е отредила най-тежката тъга.
С какво съм го заслужила незная,
нека след живота в ада да върва,
да страдам там но тука аз да зная ,
че с теб ще съм поне до смъртта.
Господи,грешница съм неотричам
но моляте  с най-чистата молба
не ми отнемай правото да го обичам
изпълни ти тази моя молба.
Върни го  до мен,нека сме двама,
нека споделяме радост,беди
а аз след това ще остана,
ще тегля най-голямата мъка.Боли!!!
Но сега моляте чуй ме,послушай
нека щастлива да бъда поне на земята,
след това в злоба любовта ми обръщай
и най ме накарай да страдам там под земята!!!

[vanilla_g]

Qween of the black hearts & vanilla_g

Живота е кучка,светът се руши,
предвидливо налучква кога ме боли...
и всичко е тихо, всичко мълчи-
само сърцето безгласно крещи...
Вика, бори се,кърви мълчаливо,
тупти все по бавно да знаеш-умира...
наричат го ледено, зло и свадливо,
а скрито зад маска, бавно то спира...
Затворих го аз в железни окови
да не позволява повече ти да го тровиш...
Със злоба руших на любовта всички основи,
погребах я, да не можеш да я изровиш...
Да те отблъсна исках тогава,
да се махнеш от мен,да забравя...
да убия всичко, което за теб ми напомня,
да бъда сама и ранена... но горда...
Бягам,падам и пак се изправям                                     
по пътя от днес сама продължавам...
от теб се отърсвам с малко тъга
и напред продължавам с чиста душа...

[{dulgokoska}]

И се случи време за неписане...
Полагам си моливите в пръстта...
Отрицателни са всякакви поисквания...
Добрите качества са им вода...
И става кал... забърква се и каша...
Глинени шепи на мокро лепят...
Намислени, премислени стелажи...
Чакат пълни да се видят, имат глад...
По небето закачени и претрупани...
Графитите ми дърпат им се долу...
Не щат да бъдат в глупавите слухове...
Лесно води се болнавият в подмолност...

И ако е мор да се попише...
Значи песните по небосвода анти-
биотици са срещу неумиране...
Калта извайва всичките Гиганти!
11.10.2007

[{dulgokoska}]

И се случи време за неписане...
Полагам си моливите в пръстта...
Отрицателни са всякакви поисквания...
Добрите качества са им вода...
И става кал... забърква се и каша...
Глинени шепи на мокро лепят...
Намислени, премислени стелажи...
Чакат пълни да се видят, имат глад...
По небето закачени и претрупани...
Графитите ми дърпат им се долу...
Не щат да бъдат в глупавите слухове...
Лесно води се болнавият в подмолност...

И ако е мор да се попише...
Значи песните по небосвода анти-
биотици са срещу неумиране...
Калта извайва всичките Гиганти!
11.10.2007