Да те погали крило на черна птица

[Gentiana]

Желанията ми са анемични анемонии
и повяхват от първите лъчи на слънцето.
Вратата към радостта цяла нощ беше отворена,
но на съмнението посято бе зрънцето
и стояхме на една ръка разстояние,
а толкова далечни, на светлинни години.
Ти вярваш ли в Съдбата и споделеното?...
Аз вярвах, но ...всичко ще ми мине.
Нямам сили да изрека тази нежност,
която кръвта ми отравя и все по-трудно дишам.
Има много думи, които можем да кажем,
но с ръждивите остриета на стари пики
последно сбогом по залезите пишем.
Как да прошепна една усмивка за тебе?
Като вледенена снежинка ще ми я върнеш.
Последния дъх на спомена утрото ще вземе.
В черна птица дано да се превърна.
Чака ме отворена като бездна далнината.
И да искам, вече не мога да се спирам.
Събери след мен сълзите ми по росата.
Пожелавам си в спомените ти да не умирам.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Опияняваш ме...  [inlovee]

[Gentiana]

 [twist] :kissoflove: [happy heart]

[me4tatelka]

Страшно готино..  [ooooo] [evala]

[Gentiana]

 :) [heart__]