Край морето

[sweet_angel_]

Филип беше 25 годишен младеж,който завършваше последната си година във Варненския университет и едновременно с това работеше, като барман в една от местните дискотеки, за да припечелва пари за следването си. Той притежаваше една изключителна красота, странна, нетипична за неговите връстници. Дали заради крехката възраст, на която трябваше да започне сам да се бори с живота, заради трагичната смърт на неговите родители при катастрофа, но лицето му беше придобило доста мъжествен вид. И не беше само лицето му това, което го различаваше от неговите състуденти, той не притежаваше типичните за всички младежи навици, не обичаше купоните шумните компании и пиянските запои до зори. Не пушеше, пиеше рядко, само когато имаше повод, а жените...те бяха най-големият му страх. Още от малък никога не беше в добри взаймоотношения с тях. Те го плашеха, всяваха му респект, струваха му се някак далечни, странни, недостъпни. Дори в училище никога не говореше с момичета. Прекарваше повечето време сам с книга в ръка. Този негов навик се бе запазил и до сега. Вечер, когато свършеше работа се чувсташе твърде изморен, за да приеме поканата на своите колеги за купон. А и там шеше да има момичета това, от което толкова го се плашеше. Той предпочиташе да отиде на брега на морето и да слуша неговия прибой, токова успокояващ,толкова напевен, напомняше му на приспивнте песни, който майка му му пееше, преди...преди онзи ужасен ден когато ,когато му съобщиха за тяхната смърт. Морето винаги е било негова слабост, бе го заобичал още от малко момче, от онези следобеди, когато баща му го водеше да слушат песните на чайките. За Филип морето беше негово семейство, негова любима и приятел. С него споделяше тревогите и радостите си, край него беше изживял най-хубавите и най-тъжните си моменти.
              Тази вечер, както всяка друга отново беше там, на брега с книга паднала на коленете му, незнайно дали заради това, че пръстите му се бяха вкученили от студ или защото отново беше забравил всичко около него и зареял поглед в далечината мечтаеше за по-добри времена. Изведнъж от морето излезе някъкво същество, Филип потърка учудено учи - дали не сънува? Това не може да е човек, февруари е, в този студ, водата сигурно е ледена! Прилича на русалка. Не,това са глупости, дали не полудява? Но, това е човек, момиче. Или дете?  Не можа да определи. Тя се приближи наметнала небрежно дрехите си, тичайки да се прибере по скоро на топло. Чак сега забеляза Филип. Усмихна се малко смутено.
               -Доста судена нощ нали?
               Филип издаде някакъв странен стон опитвайки се да изкаже съгласие и да пребори притеснението си.
               -Но какво правиш ти тук? Ще премръзнеш? Не очаквах да видя друг човек освен мен на брега по това време. Малко са такива страници.
              Филип я погледна с малко тъга. Страник мислеше си, да,  вече бе свикнал да го наричат така, още в училище той често чуваше зад гърба си да го наричат страник, чудак, особняк. До някъде бе свикнал с тези епитети, но това момиче, защо ли нейните думи го засегнаха толкова. Тя сякаш разбра какво си мисли той и смутено отвърна.
               -Аз нямах предвид вас, извинете, но аз забравих,аз съм  Елица приятно ми е. Може ли да поседна.
               -Ъ, да разбира се.
              Сега вече притеснението му мина в кресчендо. Той бе сам с това момиче, МОМИЧЕ, а наоколо нямаше никой, нямаше как да се скрие, да избяга.
- Обичате ли морето?
- О,да повече от всичко!
- Разбирам ви,то е прекрасно вълшебно, има магическа сила, не смятате ли? Аз вярвам,че тук наистина живеят водните триади,малко найвно нали? Но пък е толкова хубаво човек да вярва в нещо?
Да толкова детински помисли си той, но, но и толкова невино, чисто и искрено звучаха думите и. Неусетно той забрави притеснението, страха си. Това малко момиче не бе като другите, тя не го караше да трепери,да иска да избяга, напротив успокояваше го и ...и... и нейното бъбрене му харесваше. Боже, колко странно!
              Една гоина по-късно Филип и Елица се ожениха. След още една година се роди първото им дете-момиченце.Носеше името на една от морските триади, които както те вярваха бяха спомогнали за тяхната среша.

[Gentiana]

 [cvetee] [bravisimo]