ИГРА: Стихче по картинка

[Jane]

Целувка... Ласка демонична,
гледат жарко сините очи.
Втренчена илюзия, различна,
но красива чернота и тя личи!

[{dulgokoska}]

В косите ти... люлял се вятър...
Шията... целувал миг...
Погледът ти знае сякаш...
Колко в себе си държиш...

[RAZLICHEN]

Виждам те в съня си
толкова реална,
после със ума си
те убивам в моята спалня.

[{dulgokoska}]

Салатката - мезето...
И чашка по-натам...
Тъй силно е сърцето...
Че поетът е голям...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

С гарваните студена ще отмина.
Завинаги оплетена в бледо сиво.
Стената на лъжите ще премина.
Питам се, била ли съм жива?

[Devil`s Bride]

Тя крие се в мрака отровен,
отровен и в сърцето й затворен...
Тя е онази, която те пленява за миг,
пленява те и сърцето ти взема със вик.

Тя пак ме обича скрита,
скрита зад маската, от студ обвита...
Тя пак ме целува с устните лоши,
целува ме и събуджа мислите пошли.

Тя е там... във всички тях...
красива като първороден грях...
И аз ще бъда там до нея...
но да се кълна... Прости ми, Боже, но не смея...

[{dulgokoska}]

Мечешка услуга и мечешка любов...
Тъй различни изрази и чувства...
Мекичка прегръдка и топличък живот...
Хората едва ли могат да го чувстват...

[me4tatelka]

Черни птици, черни мисли в черен ден...
Чувствам се тъй тъжна, отмаляла...
И макар че всичко черно е около мен,
душата ми завинаги ще бъде бяла...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Мисля си за теб , любими мой.
Хладни сивеят самотните дни.
Целувката ти ще ми донесе покой.
Бих дала всичко най - свято. Само се върни.

[Jane]

Дори да съм до болка прокълната,
не забравяй никога - и аз кълна!
Черна съм до края на душата,
изкушението в сянката.. Жена!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Любов и ярост в мене са събрани.
Какъв е смисъла да вярваш в лъжи?
Мислите остават скрити. Думите неразбрани.
Но единствен кънтеж на сърцето си ми Ти.

[Qween of the black hearts]

красавица тъй страстна
огън във очите ти гори
ето правиш се на властна
ала тъжно е сърцето ти нали?

и никой тебе не разбира
и няма кой сърцето ти да разтопи
болката се в теб събира
усмивката ти спира да личи

падат сълзите във мрака
кръв от вените струи
мислиш си че тебе няма кой да чака
свъшиха се вече твойте дни

[{dulgokoska}]

Естествено е сякаш, тя като растение...
Стиска розов цвят, а ръцете и' - стебло...
Може би греши по навик всяко зрение...
И всъщност всичко туй молба е най-било...

[Jane]

Като литнала с черното вечност,
в залеза тихо тя грее.
Мъглива във сивата пепел,
тя обича! Така тя живее...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Черен поглед. Преплитащи се Любов и Гняв.
Толкова съм студена... Толкова чужда.
В ярост превърна се предишния страх.
Не искам съжалението ти. Няма нужда.