Вятър - за вещите и хората и хората вещи :)

[ilusia]

Днес Вятър , ще направи нелеп опит да си вземе почивна вечер...
Свила съм се в стола си , загърнала колене с огромния бял пуловер , намъкнала съм някакъв анцуг , който майка ми Бог знае от къде е довлякла и си гледам терлъчките дето баба ми изплете. В ръката ми дими чаша горещо капучино и отровна цигара... Зачудвам се за миг пих ли си хапчетата... всичко е наред.... След горещия душ това ми действа успокояващо.
Понякога , доста често дори , се чувствам като стока , която е предмет на покупки и продажби. Днеска е един от тия дни... Може би от главоболието или от ужасно студеното време , може би от месечните неудобства или хапчетата... Нямам идея , а и факт е , че ми е шибано , едва ли предразполагащия фактор за това ми настроение е определящ . В живота ми често са идва ли и са си отивали хора. Някои са си отивали твърде бързо , макар да съм искала да го задържа с мен. Други и днес са тук , ще бъдат тук и утре , въпреки силното ми нежелание , но кой ли пък избира роднините си ? Понякога се чувствам като вещ. Като...просто като предмет. Но ако аз значех за останалите толкова много , колкото значат моите вещи за мен , може би щях да съм мъничко по-щастлива...обичам нещата си. Не защото са скъпи , съвсем не. Те са безценни макар и да струват дребни парички. Моите неща са подарени с любов. И ... дори живота , дома ми , семейството ми да са се разрушавали пред очите ми , "моето наследство" както тайничко си го наричам винаги е било с мен. Неща , останали още от бебето Вятър , неща купени специално за съпругата Вятър , за сватбата на Вятър... Просто вещи , в които са душите на хора , които са ме обичали безпределно . Някои от които вече ги няма... И никога няма да се върнат. Страници на книги , които зная , че са държани от тях. Кърпи , одеялца , бутилки с алкохол специално за сватбата ми , икони и джуджурийки . Елечета изплетени от старческите и невиждащи ръце на баба ми. И макар да зная , че тези хора са били или все още са егоистични , себични , арогантни и двулични , злобни и дори простовати все пак ценя тяхната обич. Обичащи ме по свое му с една безкрайна любов , която могат да питаят само онези , които са с теб от преди да се родиш . И днес го изпитвам... обичам нещо преди да се е родило. Искам да му купувам разни неща , усещането да пера дрешките му , толкова мънички и...Боже , неописуемо е ....
Но на мен не гледат като част от подобна колекция. Като една толкова скъпа до сърцето им вещ. Не... За съжаление , аз съществувам само като даденост и факт. Може би понякога получавам епитета "личност" , но само защото е нужно да бъда такава , за да лаская его , самолюбие и егоцентризъм. Не съм красива , не съм забележителна , дори понякога самата аз трудно се наричам привлекателна . Но понякога , чудя се дори защо , съм желана... Но от това желание боли. Боли да си в нечие легло и да усещаш груби ласки , да виждаш в погледа не себе си , а което е още по-лошо , не виждаш и никой друг. Може би , ако бях съзряла друга жена , болката би била по-поносима... Но там нямаше никого... а аз бях нищо. Е , лесно се преглътва усещането , че си нищо...
Боли да се отдаваш до край в думи , емоции и действия. Да затормозяваш собственото си съзнание с чужди проблеми и да осъзнаваш , че срещу теб стой един пълен егоист , неспособен да попита дори как си , твърде вглъбен и вкопан в собствения си егоцентризъм. Преглъща се и усещането, че парите , са по-важни от теб. Че те могат да изместят човешкото. Но не мога да се примиря , че след това някой може да се върне и отново да ме пожелае... Сякаш нищо. Сякаш никого... Но какво ли очаквам , та аз съм просто предмет... без нужди и желания , предмет , длъжен да бъде на разположение..
Вероятно.. сигурно грешката е в мене. Само дето не я откривам... и не мога да я открия.. Та така днеска вятър...е просто в едно настроение също като времето - студено , мрачно и болезнено режещо. Може би , защото в живота ми отново се завръщат толкова хора... толкова мъже , за които винаги съм била просто предмет. Разтуха от скучните им жени , забавление в сивите дни или кошче в което да изхвърлят най-болезнените си емоции... И онези фалшиви думи на обич и привързаност. Защо ли си мисля , че обичам чрез ушите си ? Да , има лъжи достойни да бъдат истина... Но Пък Богомил Райнов започна книгата си с една мъдра мисъл " Няма религия по-висша от истината"....

[иринка]

Вятър да си вземе почивка от компютъра и да спре замалко да общува с хора,които я подтискат.
И да ми се усмихне на момента! [usmivkaa] [usmivkaa] [usmivkaa]

[sunrise]

Вятър да си вземе почивка от компютъра и да спре замалко да общува с хора,които я подтискат.

До тук съм съгласна, но не искам усмивка, а ураган или по-добре торнадо или каквато и ще да е буря... заслужава си! [heart__]