Изповед в болезнена зора (Аз и болките по пясъка)

Started by Jane, August 29, 2007, 21:46:20 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Jane


Пясъкът бодеше див под мене
и мокреше безмилостно кръвта ми.
Студената зора и мокро време
разпалваха на съчки яростта ми.

Всяка част по мене ме болеше.
Нещо се надигаше в гърдите ми.
Вчерашния вирус? Или беше
повече таения плач на дните ми...

Исках да крещя, да се преборя
с мокрия и тъжен, сивкав бряг.
Морето тихо чу и ме помоли
просто да изплача тоя мрак,

който ме побъркваше до кръв.
И там, където чаках слънцето,
въздуха ме жегна като с стръв
през очите ми, направо към сърцето...

Капеха изтръгнатите сълзи
и лудо си отиваха със зли вълни.
Изчезваха, негонени и бързи,
без мойта воля, прошка и молби.

Бях дошла за слънцето. Да гледам...
Как от вечната ти шир ще се покаже.
А ти, море...! Подмолен изповедник,
в плач поиска всичко да разкажа...

Разказах ти, но ти не го показа.
Тръгнах си. Пречистена, но без земя.
Оставих си надеждата на плажа
при слънцето, което не изгря.

Облаците пречеха. Отивах си...
И някъде в средата на баира,
нещо ме накара да се върна,
и спрях, както ти след буря спираш:

Виждах ли това, което виждах?
Едничкото, което си помислих...:
,,Разкъсано, едва забележимо,
мъгляво и на части, но го има".



Под сълзите на есенните листа...

phibi

Ти май много обичаш плажа :) Разбираемо. Красиво е, Вели :)
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



GaLLeRy

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Jane

Голямо мерси и на трите! [inlovee]
А, Юле, аз нали ти обещах...;)

Под сълзите на есенните листа...

melnelen_f

Прекрасно е!!

        Невероятно!!

                Браво!!!!!


:flowers:
~~        Трънлив и зъл е на живота ребусът,
           на кръст разпъва нашите души.
           загубил всичко, не загубвай себе си-
           единствено така ще го решиш.             ~~
                                              Дамян Дамянов

Diablos

Винаги го има, дори когато е зад облаците и не се вижда... :]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

Красива е твоята болезнена зора, Джейни  :)
Поздрави ! [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Jane

melnelen_f, много мили думи, благодаря!  [cvetee]
Явчо, и ти си прав, ноо и очите, и душата си искат своето.:)
Гео, страшно се радвам, че те е впечатлило! [hugs and kisses]

Под сълзите на есенните листа...

Kaliopa

...то винаги изгрява....то винаги е там, може би дълбоко, но все пак там...знам за какво говориш...почувствах го.... :fireheart:
Ще ме догониш ли?
Ще изгориш ли с мен, безпаметно,
изпепелен,
и все пак жив...
Недей.

vanilla_g


"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



{dulgokoska}

как може чак сега да [oops] аз...

много ми прилича на позната емоция [heart__]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Jane

Ти.. откъде го изнамери това? [shame]
Разбрах те...
И затова ще те прегърна [heart__] [gu6]

Под сълзите на есенните листа...

reinbow

Една дума - КРАСОТА
Прекрасно стихче... Поздравления
:flowers: :flowers: