Манхатънска история[по истински случай]

[OvCeL4EnCetO]

Поредната история от мояа главица.Нещо като изхвърляне на спомени се получва при мен :) Това е историята на една моя приятелка,която живее на 10 метра от мен,учеше в моето училище,виждаше ме с Мая и Том,вярваше им както аз на тях..И онзи ден,когато се разхождахме из Морската градина ми каза следното: "Инче,та ние двете с теб рябва да сме толкова щастливи..Имаме прекрасни семейства и невероятни приятели,породисти кучета и всичко ние  толкова перфектно..Защо не сме щастливи тогава?"..Не намерих думи да отговоря на приятелката си..Тя ме беше накарала да се замисля..Два часа по-късно седнах за да напиша това..


Въведение

Симс седеше на прозореца на апартамента си.Под небостъргачан Манхатън изглеждаше толкова малък..Вярно,малък,но беше целия и' живот.Долу толкова много хора се радваха,а Симс седеше сама в апартамента си и страдаше за миналото.Всъщност тогава всички страдаха за това..Тя погледна към малката кухничка където на дивана две странни фигури спяха,а аедната дори похъркваше.Седна до тях и запали цигара.Усещаше неприятното доксоване на дима..Всяка дръпка я караше да си спомня и Симс най-накрая изгаси цигарата.Побутна едната фигурка и кученцето се изправи стреснато..
-Е,Норт..как си?Искаш ли да събудим лампата и да събудим Инес?-каза нежно тя.
Норт облиза лицето на стопанката си и я погледна с прекрасните си очи.След миг лапмата беше включена и един вик разпеци нощта:
-Симона,ей сега те размазах просто!-изкрещя предполагаемата Инес.
-Виж,мило,аз не исках ама то..-проърмори Симс.
-Пфу..карай вече се събудих..Айде сега от добра душа напрай едно кафе а аз ще запаля цигарата на мира,стаа ли?-каза вече по-събудено момичето и се усмихна на приятелката си.
-Става..И хайде седни..Имам да ти разправям много неща..-отговори Симс и се сгуши до най-добрата си приятелка.

[OvCeL4EnCetO]

1 глава- Викове на една неразбрана

Симс светна лампата и направи кафе.Инес се изниза от стаята под предлог,че трябва да се облече и не се появи 15 минути.Веднага щом се върна двете започнаха да си говорят:
-Боже мой,Симс,приличаш на призрак..По-добре да отидем някъде да се рзасееш..Добре ли си,Симс?-Инес бе забелязала тъжното изражение на приятелката си и леко я потупа по рамото-Не се притеснявай,мила,изпитите ще минат и вече всичко ще се нареди..
-Да,ще минат...но дали някога всичко ще се нареди,мило?-отчаяно заговори момичето.-Дали някога отнвоо ще бъдем толкова обичани и известни..
-о,мило,та ние сме мажоретки-нас всички ни обичат!-усмихна се причтелката и'.
-Инес..ти отдавна не си мажоретка..Ти промени всичко около себе си..защото си силна..И защото вярваш..а това е най-важното..
-В какво вярвам,Симс..??В какво?!-не здържа нервите си бившата мажоретка.-Не вярвам вече-там е въпроса!Останах отритната и зигонена от общество,което се мсили за велико!И ако това ти го смяташ за вяра-прав ти път,Симс!Не вярвам в никой и в нищо!И те не вярват е мен!
-Но имаш Тях нали?-на свой ред се разкрещя момичето.
-Кои тях бе,Симона?!Кои тях!Те са ми приятели,защото бяха единствените които ме приютиха..Ти да не би да присъстваше,когато оная ку*ка и верните и' псета ме изоставиха!А?Не беше,нали Симс!Но аз останах с теб!За твое нещастие и ти остана с мен!-наелектризирано от шок и яд Инес крещеше и виковете и' се пропиваха в студените стени на мансардата..
-Инес..-започна по-споойно Симона.-Мила...Ти си истинска приятелка..И щом онези пикльовци не го разбраха..Значи са тъпи..Защото загубиха теб..
-На времето мила,аз бях най-важната,най-хубавата и най-милата..Сега не съм..Промених се защото ми писна да ме нараняват.А сега се оправяй трябва да тръгваме за училище.-последните и' думи сложиха край на тягосния разговор.Симона излезе и се качи на горния етаж заедно с кучето..Някъде в тъмнината малко телце се разбуди от виковете.То знаеше,че не бива да притеснява стопанката си,когато е ядосана и чак когато всичко свърши сънливо се намести в скута и'.Тя го погали по ушенцата и каза:
-Е,дундьо..Пак сме двамата а?-лабрадорчето намести топчестите си лапички на корема и' и захърка необезпокоявано..
***
Един час по-късно двете момичета вървяха към училището "Емелин Томас" и с бърза крачка изпреварваха фрупите сънени ученици.Скоро стигнаха до портите към двора,където от външната страна имаше малко,уютно кафене с тъмни стъкла,от които не се виждаше вътре.Двете момичета влязоха и поздравиха огромната група от хора.е на свой ред им се усмихнаха.Симс и Инес се запътиха към седналите на една маса момче и две момичета:
-Здрасти Май,Том,Вайс!-позрави Инес като им лепна по една целувка за събуждане.Том се избърса нагло и и' се ухили.
-О,Инс,как сме днес малка моя кифло?-всички на масата се разсмяха а Инес продължи майтапа:
-Добре сме хлебс!-отново бурен смях обаче от цялто заведение,където всички се познаваха.Сервитьорката взе поръчката им през смях и с хилене се отдалечи..
Цялата тази сутрин беше нормална-много кафе и цигари..Да,нормална сутрин за главорезите на гимназия "Томас".
Отвън обаче докато героите ни се забавляваха всички ученици заобикаляха мястото.То беше като ад за тях.От вътре излизаха опасните,главорезите,биячите и техните охранители..Монархията царуваща в заведението водеше опасна война с тези отвън-примерните ученици..И всичко това се бе възродило заради Инес..А тя самата не осъзнаваше къде бе попаднала..Симс леко я хвана под ръка и тя и останалите 35 главореза се запътиха към часовете си,където отново щяха да всяват страх.Докато никой не знаеше колко раними могат да бъдат..

[hide`and`seek]

Е,хайде, очаквам с нетръпение следващите глави, стана ми много интересно!
ПОздравления и предният ти разказ беше страхотен, умееш да увличаш  !!

[PETIA{P}^^^]

 [inlovee]

[OvCeL4EnCetO]

2 глава-Аз вярвах в теб..
Инес и Симс се срещнаха още първото междучасие,като установиха,че следващите им часове не са особено важни решиха да пийнат по кафе и да изчакат останалите от компанията.Двете седяха на столове една срещу друга и усилено се опитваха да забравят случките от миналото...Но в този ден беше невъзможно..
Преди шест месеца на този ден почина приятеля на Инес..Той беше добър ученик,приятел и довереник..Влюбиха се още като деца,но никой не разбра колко дълбока е една такава любов..Никой докато смъртта не ги раздели..
Инес се облегна на ръката си и замислено отпи от голямата си чаша кафе..
-Е,какво ще правим днес?-попита вяло.
-Не знам...Трябва да се разберем..днес..абе трябва да отидем..-започна да пелтечи Симс и Инес и даде знак да спре.Заведението беше тихо без приятелите им..Всичко беше спокойно..но надеждата в сърцата беше отишла на вятъра..
Вратата се отвори и студения въздух нахлу в тялото на момичетата.Те изтръпнаха и бързо направиха място на новодошлите..
Мая беше разсърдена за нещо,а Том беше бесен..Вайс тъкмо отваряше кутия с цигари и мрънкаше:
-И ся ко?!Стоката идвала в събота!Аве ей,лешпери,то да не е така ве!? Кой ся ше зареди купоните,а? То пък айде да не си дилър..Баси тъпото..
-Оф,я да земеш да си затвориш тъпата уста!-изкрещя и' Том.-Тъй или иначе шефа има много да ти връща-или намери стока до купона в четвъртък или губиш работата си,ясно ли ти е?
Мая се намеси по-ядосана и от двамата:
-Ти пък,Томас,кога реши да се застъпваш за шефа? Я ти си затваряй устата!Каквото има да става ще стане!Аз гарантирам заредени купони!-тя скръсти ръце и си поръча кафе.
-О,я да мълчиш ти,че твоята глава ще я разцепя,разбираш ли?-ядоса се съвсем момчето и ес изправи като стола му падна.-гарантирала ми стока?! Тва да не са ти бонбони,ма?Тва е дрога и мара-да не се продават в магазина?
-Аз като казвам нещо го изпълнявам-каза студено Мая и опъна цигарата си.-По-добре ти мълчи,защото не искам да си представям ако кажеш още нещо каква глупост ще бъде..И ще съм задължена да докладвам за мнението ти за шефа,а тогава..
Том яростноя  прекъсна:
-Виж какво,малка интригантке,аз съм тоя дето ти урежда живота,така че си затваряй устата и отивай някъде да си ближеш раните!На мен не ми инават тея!Пак та е оставил,нали?Нали,Май?И защо винаги аз трябва да ти спсявам задника?Защо трябва да караш все мен да се чувствам виновен за твоите грешки?И накрая като ес върнеш при него какво?Пак аз съм самотния глупак,който е влюбен в жената на шефа..-после продължи много по-спокойно,дори отчаяно,като седна отново.-Та аз не съм виновен,че те обичам..Ти просто ме скапваш с проблемите си..Мога да съм ти приятел,но мразя да си нечия друга..
-Като не ти харесва да се скапваш с моите проблеми си върви..нямам нужда от мрънкало като теб..-каза все така студено Мая и се обърна на другата страна.
Този спор беше нормален.Водеха го постоянно..А Мая беше гадже на дилъра на гетото..И и' беше забранено да обича-кучка от класа..Точно както Инес,Симс и Вайс...А тези кучки си знаят работата-дилър ли си,мълчиш си,продаваш и после парите валят..А те бяха дилъри...И си плащаха прескъпо за допуснатите грешки..
Когато настроението малко се поуспокои Инес започна също студено и безизразно да говори:
-Така.Днес всички знаем какъв ден е.Вайс ти уреди присъствието ан всички.Мая,нека шефа присъства.Симс ние двете с теб и Томас отиваме на гробищата да разчистим.След даскало-всички по задачите.И ако ви чуя още веднъж днес да ес сдърпате-тежко ви!Поне дне сис дръжте езиците зад зъбите,поне днес имайте уважение към мъртвите си приятели!И поне днес се научете да се понасяте-ясна ли съм?
-Да.-казаха в един глас останалите и всеки се зае със задачите си.Когато Инес остана насаме с Том тя започна по-мил и задуевен разговор с него:
-Томас..знаеш,че много те уважавам и обичам,но ти наистина се скапваш,всеки път когато и' го повтаряш..тя не може да е с теб...забрави..
-На теб ти е лесно да го каеш..страдаш,но не можеш да имаш..а аз все още имам шанс..
-Ако имаше шанс да оцелееш ако я отнемеш от шефа съм съгласна,но по-добре млъкни сега и отивай на работа..
момчето стана и рязко затвори вратата след себе си..Понякога вярата в хората е най-лошото,което можеше да се случи...а Инес беше вярвала само на един човек..и той уби любовта на живота и'..

[OvCeL4EnCetO]

Извинявам се за кратките глави,но за ад се получи желания ефект от всяко действие трябва да са по-малки..Съжалявам за големите интервали на постване но няма как,в момента роаботя по един мой проект и ми отнема много от времето..А повечето случки-естествено не моястото и точните места-са истински и се изисква да си припомням разни скандали от ежедневието си (;

[OvCeL4EnCetO]

Aйде още една глава ((; Надявам се,че ви харесва и айде коментирайте де-аз май сама на себе си си пиша ((;

3 глава-Гроб и цветя
Деня стана още по-мрачен и студен,когато Инес и компанията от 35 абсолютни гангстерчета се насочиха към гробищата.Изненадата на съучениците им беше пълна когато те излязоха от Кафето преоблечени в стилни костюми,с вратовръзки,а момичетата също с костюми и високи токчета...но всички в черно.Малко след входа на училището сряха три големи джипа и две лимузини.Черни.Компанията се качи и без да обръща внимание на заинтригуваните погледи на съучениците се насочиха към края на парка.
Заръмя лек дъждец,листата на дравчетата в Сентръл парк се огъваа под натиска на ситните капки..Много тъжен беше следобеда,когато колите спряха пред огромния Парк-гробище...Толкова много загубени души..Обля ги внезапна вълна на страх и желание да се приберат у дома,та дори и в час..Но нямаше шанс.Инес вървеше напред,хванала под ръка Том,облечена в прекрасен костюм,а дългата и' коса беше скрита под стилната шапка с голяма периферия,тъжните очи-зад дебели черни очила.Томас беше тъжен-не само заради скандала,но и заради миналото.Тогава той не беше единственото момче.С приятеля на Инес се разбираха прекрасно,бяха най-добри приятели...но един следобед всичко се промени и живота им се преобърна.
Стигнаха последната редица горбове и си направиха път към последния.Там,на прекрасна мраморна плоча пишеше:
Савидж
1989-2007
Добър приятел и прекрасен син!
Почивай в мир и нека ангелите те пазят!
Ти умря заради добротата си и нека злите хора разберат това!
Инес изпусна ръката на Том и погледна невиждащо красивите мраморни ангели и лебеди инкрустирани по студения камък..Сълзите паднаха под очилата и замъглиха погледа на момичто..Тя проплака:
-Савидж..съжалявам,че не бях достатъчно добра..че не изпълних заръката ти..Но е невъзможно..просто невъзможно да обичам..
Момичето падна върху студената корава пръст и се предаде на мъката.Всичките и' приятели я гледаха ужасени-тя не беше човек на емоциите и не ги показваше..Но сега..сега тя бе сама и всички трябваше да и' помиогнат.
Огромна силна ръка се допря до рамото на страдалката.Очите и' срещнаха нечии други.И мигът спря.
-Гордън..Аз,съжалявам.-момичето се изправи,изтупа се и лицето и' придоби нормалния студен вид,което още повече уплаши хората около нея.
-Няма нищо,Инес,и ти си човек..Никога не бих те занимал с работа в този ден.Прибери се,ще пратя някой с теб.Искам да се успокоиш за четвъртък-работата ще е много.
Мъжът прегърна близкостоящата,хлипаща Мая и промълви:
-Недей,скъпа,момчето беше добро и нека почива в мир..
-Амин!-изрекоха всички и делегацията се върна по обратния път,като Инес бе придържана от две огромни горили.
-Шефе,-извика тя,като се качваше в лимузината си.-Утре съм на работа.
-Добре.-отвърна и' Гордън.-Но без глупости.
-Разбира се.-отвърна и се качи в потеглящата кола.
В онзи ден преди шест месеца къртицата на "Добрите" беше простреляла смъртонсно момчето на мечтите и',нейния принц..И тя щеше да си го върне.Толкова много бе работила за това отмъщение-нямаше да се откаже сега!
А ситния дъждец румолеше по черните стъкла..И в очите на една Кучка от Класа се беше появил неспирен водопад.

[Hanibal4e`f]

суупер готино е....с нетърпение о4аквам следващата глава....но изглежда ще е доста интересна...браво..продължавай в същия дуух ! :)

[OvCeL4EnCetO]

И тук ти благодаря за милите думи! Радвам се,че ти харесва,а нова глава нз кога ще има..((; Когато успея да си припомня едно нещо :Д