Ще повехне, преди да докосне тротоара

[Gentiana]

Изпуснато от пръстите ти цвете,
в дланта разтворена на тротоара,
повяхва бързо. Отминаваш неприета
от залеза, събудил болка стара,

която ще рисува по паважа
измислици и облачни въпроси,
в праха нагарчащ. Нещо скрито носи
умората. Дали ще ми го каже?

[DEVIL_IN_HEAVEN]

До цветето си може би ще цъфне
усмивката ми - леко изтерзана,
едва разгъната на белите ми устни
полусдържана и неразпиляна...

Цветът ми като всеки цвят създаден
да озарява минувачите с искра
на щастие, на свежест и на младост,
...разпръсква само своята тъга.

[cvetee]

[Gentiana]

И тя изгрява там, в неоновите лампи,
над прашните бордюри с дълги сенки
улисани във тъмното да спорят,
когато с писък се целуват сови двенки

и светлината ще проплаче наранена,
а после като шлейф ще ме обвие,
ще бъда фея нежна, но студена,
за малко част от твоята магия.

:kissoflove:

[иринка]

 [evala] [evala] [evala]

[Gentiana]

 [namigG] :kissoflove:

[Don_NUTSO]

прекрасно :)

[Gentiana]

 :)
Тагетес -
цветето, което падна.
Звучи някак магийно,
като заклинание,
но за какво?!
Дъхът му ме стопля
по вечерите хладни,
когато за пореден път
питам се сама -
ЗАЩО.