Не си си струвал

[иринка]

Не си си струвал.
Нищо не си бил.
Дори усмивките не си заслужил.
Днес се срамувам.
Мене унижих.
Че да си човек не си научил.

Не си си струвал.
Болката не си заслужил.
Сълзите също.
По-добре да бях ги гълтала.
Сега се смея.
Нека си щастлив.
До теб назад не бих се върнала.

Не си си струвал.
Не ,не съм обичала.
Поне не тебе...
Бил си просто мисъл.
Ела и се сбогувай.
Вече ми е писнало.
Не те  обичам.
Няма вече смисъл.

[Arwen]

Наистина не си е струвал ! Силен и изстрадан стих!Обичам те мило!

[Tonita]

Много силен стих наистина и много позната "любов", която не си струва! Прекрасен е стихът ти. Поздравления! :)

[иринка]

Наистина не си е струвал ! Силен и изстрадан стих!Обичам те мило!

Знам :)

[иринка]

Много силен стих наистина и много позната "любов", която не си струва! Прекрасен е стихът ти. Поздравления! :)

Благодаря ти! [heart__]

[{dulgokoska}]

Не си си струвал...
Нищо не си бил...

От теб и думичка не съм посхванала...
А всички чувства...
Друг е наредил...
Неизживяната любов е все оставяна...

Не си си струвал...
Болката не си заслужил...

Никак даже теб не съм видяла...
А аз купувах...
С усмивки, трепет, сълзи...
Една заблуда, винаги раздяла...

Не си си струвал...
Не, не съм обичала...

Пародията ме целуна по устата...
А как е смешно...
Че съм се събличала...
Докато, някога, да ме докоснеш съм те чакала...

Не си си струвал... Няма и да струваш...
А цена се плаща... Даже не боли...

[mishleto_]

невероятно е :)

[иринка]

Не си си струвал...
Нищо не си бил...

От теб и думичка не съм посхванала...
А всички чувства...
Друг е наредил...
Неизживяната любов е все оставяна...

Не си си струвал...
Болката не си заслужил...

Никак даже теб не съм видяла...
А аз купувах...
С усмивки, трепет, сълзи...
Една заблуда, винаги раздяла...

Не си си струвал...
Не, не съм обичала...

Пародията ме целуна по устата...
А как е смешно...
Че съм се събличала...
Докато, някога, да ме докоснеш съм те чакала...

Не си си струвал... Няма и да струваш...
А цена се плаща... Даже не боли...

Неизживяната любов е все оставяна...
погубена,на малки глътки гълтана...
Във опити да се живее все неизживявана
във мрачни ъгли все закътана....

Една заблуда, винаги раздяла...
Една загадка неразкрита...
Покрита със вихрушка бяла...
във мене си остава скрита...

Докато, някога, да ме докоснеш съм те чакала...
и съм разпалила на ледове огньове...
Докато тайничко съм си поплаквала
и още повече съм се заплитала в окови...

Не си си струвал... Няма и да струваш...
А цена се плаща... Даже не боли...
Сега от мене явно се страхуваш...
и твоя страх във мен вали...

[иринка]

невероятно е :)

[gu6]

[{dulgokoska}]

Погубена, на малки глътки гълтана...
Една загадка неразкрита...
И съм разпалила на ледове огньове...
И твоят страх във мен вали...

И пита...

Неструването колко общо има...
С една разделна тъмнота...
Винаги ли черно бяло взима...
Никога ли тръгва със дъга...

Крачката към гроба не заслужи...
Стъпки две назад ти не плати...
Влачеха се мисли като плужеци...
Скоростта им всъщност имаше трески...

Не си си струвал, а и аз не съм платила...
Късно, късно се разбра...
Неизживяната любов глава обвива...
И празно прави в пазарната душа...

[tonnny_bg]

Браво и от мен.Една даже и неструвала любов е по-добра от всяка липсваща. :kissoflove: :flowers:

[иринка]

Браво и от мен.Една даже и неструвала любов е по-добра от всяка липсваща. :kissoflove: :flowers:

Тони,много ти благодаря! [inlovee]

[иринка]

Нел :
[heart__]
С дъга не тръгва изваляло слънце,
и бяло черно взима във съня...
Нестихващо желание във неузряло зрънце,
напява свидна песен на тъга...

Преронени бъртвежи през замаха,
на скритото махало на скоростомер...
От там ли нещо сляпо ти помаха?
Или забрави те,защото всичко си му взел?

Подавам ти безсмислените рими,
ходи на гроба ми да ги редиш...
А ако искаш днеска остави ме...
За тез неща не можеш ми плати!

[{dulgokoska}]

хареса ми


...
Гласът е лира, струните му - чукове...
Зрънце не покълва в суша-лед...
Луните ни стотици се превръзваха...
И всеки път в пустините по теб...

Изпращаха самотен лъч, неструващ...
Даже капка пот от твоята душа...
И мисля си... да беше някой сгряващ...
То би ти имал някаква цена...

Но не... и свършиха... всички се изтекоха...
В пясъка попиха, не сълзи...
Няма махала, няма бледости...
Само мислене, че безценното топи...

[иринка]

Разтапя се фалшивата стомана,
на малки и безлични стъкълца...
Не,нищо не остана в тази яма,
ала остана парещ напев на тъга...

Не струват тъй безцеремонните бъртвежи,
на някой ненормално скучен скот...
Не си си струвал даже миг немигнали копнежи,
не си си струвал в ничий друг живот...