News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Ще се родиш...

Started by Gentiana, December 07, 2005, 13:37:41 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Ще се родиш във декемврийска нощ,
когато звездопад ще стресне мрака.
Ще бъдеш мъничък и нежен, Боже наш,
човечеството дълго тебе чака.
Войни и болка, гняв натрупан, страх
белязваха земята ни със кърви,
с бразди от мъка,тиня, пясък, прах,
до онзи вопъл, съдбоносен  първи.
Очичките ти носят светлина,
която ме пречиства, вдъхновява,
да се засрамя от дребнавата тъга,
която стине в мен и ме отравя.
Красиво бебе, крехко като цвят
на бяло цвете,музика и радост.
Покланям се пред твоя поглед свят,
предпазващ ме от всяка светска гадост.
Блажена майка ти, пречиста и добра,
създала светлина, дете- икона.
Във този свят на страшна самота,
целувам и ръка...Жена...Мадона.
Ще се родиш и пак ще ме спасиш
от мен самата и от всичко черно,
което ме тормози- зъл фетиш.
Защото всичко писано е вярно.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Danek

ЪНБИЛИВЪБЪЛ !  [inloveee]
"Sometimes the heart sees what is invisible to the eye."

night_wish

много е хубаво  [a taka]
Човек вижда единствено чрез сърцето, същностното е невидимо за очите

ivorysoul

Let your soul be your pilot

ranenia skorpion

Прекрасно е!!! [namigG]
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.