Следите от болка

[zvezd!4ka]

И сега всичко пак като че ли е същото...всеки спомен беше изживян като съвсем скоро случило се и всичко пак така болеше и тегнеше...но преди исках да съм с теб,исках да спре да ме боли,рзащото знаех че не мога да се откажа така,не можех да си забраня да чувствам това което исках, а сега ме боли че всичко си спомних така ясно и че някога съм се чувствала така.Да и преди го казах..беше първото чувство на болка,което усетих така нараняващо,беше толкова тъжно че спрях да мисля за себе си...А сега тъжна ли съм?Боли ли ме?За теб ли?Като че ли забравих всеки друг щом ти казах всичко и се радвам.До скоро ме измъчваше друго разочарованиер но едва ли беше толкова жестоко колкото това,което ти ми причини и това което изживях.Защото тогава поисках да се откажа,но не успях и ти пак не разбра.Защо ли?!Защо ли дори говоря?Толкова си ми повлиял ...хм да...така е и май само за теб мога да пиша така,защото всичко го чувствам толкова реално и едновременно сега съм по-силна от всякога и мисълта да ти простя я няма и няма да я има никога....Сега съм си забранила дори да ти доставя мъничко радост,нищо че съм надживяла грешките ти.И нарочно пак тръгнах оттам, защото исках да усетиш мънчико поне злоба към себе си,не от съжаление..исках да ти покажа че си загубил нещо и не си разбрал и че всичко което се опитвах да ти покажа с действията си имаше обяснение...а ти си мислеше че съм жестока.....Не не съм такава и ето аз пак мога да обичам и друг и теб и всеки следващ, но никога няма да си позволя да забравя за себе си и да оставя болката да ме изяжда,само за да бъда щастлива с някой.Нима това е щастие или  може би жервта..това е отрова,която остава в теб и е така...така истинка винаги...
Да замълча или да продължавам да говоря как съм се чувствала,май ще спра,само се унижавам не искам и няма никой да ме види такава каквато бях,защото всичко личеше от очите,а сълзите, сълзите се стичаха и сякаш се чувсвах глупава,безлична за теб и не исках да говоря с никога.Гордост или обида беше..каквото искаш кажи за мен,аз знам какво е било и знам че втори път няма и няма да има,любое..и беше толкова хубаво и толкова...вълнуващо че сега май пак ми се прииска да се повтори,да усетя всяко страдание за теб,но времето би ме убило,как бих го преживяла отново и защо,защото съм егоистка и пак искам да ми е хубаво,а може би този път ще се опитам да променя края и да те нараня и да ти го върна..знаеш ли може и това да е,но най гадното е че сага дори не мога да заплача и да ми олекне на сърцето,не мога и няма...
Мълча и ти се заинтересува как съм,защо вече не се интересувам от теб,защо ли не искам повече нищо да споделям и да разбираш какво  ми е ,защото знам че много скъпо ще си платя за това и май се боря със себе си да замълча,защото винаги когато ме болеше ти  ми помагаве..винаги до тогава...но се опита да ме изложиш...и знаеш ли не ме заболя от това,все едно нека си мислят че съм слаба и никой не ме обича,но това което каза...то ме накара да си помисля "Нима не е вярно?Нима има нещо към мен?"...Задушавам се в собствената си болка, която искам да излея и дори да кажа че искам да спра да чувствам няма да бъде така....не искам да отмъстя и сега ми е толкова мило, че дори не мога да ти го причиня,но дори несъзнаетелно за теб аз ще го направя...както и преди, но този път ти сам ще разбереш защо..без да са нужни думите...
Сега май има една омраза там ...но мисля че и дори не те мразя толкова,затова и нищо което казвам сега не е толкова истинско,защото вече не плача и няма да позволя да разбиеш всичко трепнещо в мен,всяка мисъл,всяка мечта,всяка надежда и смисъла да се боря....ненавиждам че те срещнах,но съм ти благодарна че ми позволи да разбра какво е болка,защото знам че мина и не бих позволила на някой друг да ме обезсърчи толкова.... колкото и да казвам че обичам и да страдам нищо няма да е същото и няма да бъде
Радвам се че вече знам какво е, в живота опита и страданията винаги са били плюс и май наистина "това което не те убива те прави по жив" е толкова правилно а не просто хубаво клише...радвам се,че живея и че се боря да бъда това което искам...
[confused] Благодаря на този,който го е прочел цялото.:)

[eni s]

 Звезди4ке,БРАВО
Истини има само в твоите слова,да така е признавам,но мила от истината боли...

[zvezd!4ka]

Звезди4ке,БРАВО
Истини има само в твоите слова,да така е признавам,но мила от истината боли...

always  [confused]

[natalia_999]

 [a taka]