Зловещо

Started by sadness_MASTER, December 07, 2005, 14:26:53 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

sadness_MASTER

Черен вятър разстла се в кръвта
черен воал докосна сърцето ти
мрак,мъртвешка тъга,студът те обгръща
демонът броди във всяка къща
демонът на злото в душите човешки
нямате време да изправяте повече грешки
камбаната бие за последен път
на костите призрачно гниеща плът
писък среднощен,пламък угаснал
животът ти вече със смъртта се е срастнал
бориш се жадно за въздух,уви
ноктестата ръка дъха ти улови
лед разпростира се в твоите вени
черното цвят ли е,но е в ума ми
вълчи вой раздра тъмнината,всичко притихна
демонът в тебе присви се,утихна
миг удоволствие,краят дойде
чуваш във ада плач на дете
но не си в ада,тук си и дишаш
не смей обаче облекчено да въздишаш
той е отвън,не до теб е,у теб
живееш не забравяй в човешки вертеп
адът е в тебе и ти си във него
демонът викал си с твоето его
потръпваш от ужас,но вече е късно
обвит си във нещо,слузесто,мръсно
с погнуса докосваш лицето си-мъртво
отдавна си бил в призрачното царство
ръцете отпускат,захвата,животът
заминал си е-на сатаната вотът
съдбата е вечност,нещастнико мой,
във вените кръв не е текла,а гной
и прихва смразяващ я демонски кикот
живот не си търсил, а вампирски кивот
на пъкъла бил си създание,край
смъртта е със теб,винаги знай!!!!!!!!!

tonnny_bg

Уф,зловещо си е [mhmm] ,но е добро [bravisimo]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

sadness_MASTER


Gentiana

Какво те изби и теб на моите теми?
Много интригуващ стих, май всички ни са подгонили духовете и демоните, ще трябва да посетим някоя контактьорка да ги изгони от нас [usmivkaa].
И този ти стих ми харесва...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

sadness_MASTER

ми...аз оби4ам мрака и неговите създания,възхищавам се на зловещото за другите...е възхищавам е силно казано но...
мерси Gentiana!