* * *

[tuik]

Дните отново потекоха...
еднакви, монотонни и сиви,
като разходка по горска пътека...
безцелна, спокойна, красива...

Пак се остваям на времето,
нека то моят път избере,
отпуснат ме влачи течението,
не искам да знам накъде...

Забравям борба и очакване,
забравям надежда и страх
и животът... някак приятен е
чист, невинен, без грях...

Вече мога да потъна във себе си
знам не ще се видя двуличен,
без надежди, копнеж, без мечти...
празен, наивен, различен...

[Don_NUTSO]

мммм точно такова е моето състояние май ...
поздравления за красивия стих ...

[Gentiana]

Както вече написах   :), много е хубаво, Туити [inlovee]
Браво!!!
Искаме още такива творби, така че давай, мисли следващото  :p

[vesselin]

Стих , какъвто можеш да напишеш само ти!!! Великолепен е! :) :) :)