Винаги се спъвам, когато бягам от себе си

[damn it]

Е, да, естествено, че ще вали...Не просто ще вали, ще се плиска някакъв невъзможен, убийствено проливен студен дъжд, пъхащ се под яката ми, проникващ до най-тайните ми кътчета, точно сега, когато бях излязла без чадър и нямаше шанс скоро да стигна до сухо място.
Спиралата ми се разтече,а за капак бях с най-червеното си червило, така че сигурно вече приличах на евтин персонаж от ония гробищни филмчета на ужасите.Но пък ...на кого му пука от тези подробности? Важното беше, че в мен самата локвата на тъпото разочарование се увеличаваше и с всяка секунда заплашваше да прелее и да удави някого,пукаха кръвоностните ми съдове, като електрически светкавици, даващи на късо в мокрото, едно убийствено съчетание, от което настръхваше косата на подредения ми до вчера свят, който днес беше пълна скръб и безнадеждно обърнат с главата надолу.
Исках да избягам от себе си, от безсънните нощи, в които рисувах призрака на едно жестоко същество, в някакъв гротескен замък, с порутени стени, над които облаците се закачаха по високите остри кули и се раздираха с късащ нервите ми писък, от който полудявах и хвърлях камъни по измислени мишени , разкървавявах юмруците си от блъскане по затворени врати и злобно и бясно съсках и крещях без да виждам края на тази тъпа дълга агония ...Превръщах се самата аз в привидение и заедно с онова, изплъзващото ми се и злобно хихикащо се стопявах в мократа мъгла на нищото.
Защо? Защо , по дяволите той постъпи така с мен?

[lubashka]

може би не всеки ще те разбере,но на мен определено ми хареса начина, по който пишеш.

[damn it]

Благодаря ти за разбирането  [heart__]

[_LoVeLy^BaBy_]

Наистина пишеш много хубаво... успях да почувствам част от написаното... продължавай все така...

[damn it]

Радвам се, че си го почувствала. :)
Благодаря ти  [heart__]