отрече начина ми на живот - за теб безумен

[ilusia]

Щом луната отвори своето сляпо око ,
и окове душата , нейното бясно "ако"
което тича през минали спомени ,
отминал живот ... И сърцето зове ,
пътеките през който сме търсили брод ....
Някаква забравена мелодия тихо зазвучава ,
и в пъклен плам сърцето ти пленява
Мисли изплуват , погребани думи ,
как ме отрече и прати ме по
мочурливите друми.....
В мъглата на тъмница стара , решетка
единствена душата ти затваря ....
Се сещаш за моята отвара , изцелила
раната , смъкнала товара .....
НО ти прокуди ме броднико нещастен ,
скиталец без посока и дом ....
Отвратен и толкова разумен ,
отрече начина ми на живот - за теб безумен

[иринка]

много хубаво...наистина ме разчувства... [cvetee] [gu6]