Горо льо горо зелена

[ilusia]

Горо льо горо зелена ,
зелена с пръст окървавена ,
Кой те посече .... и земята под тебе изстена ?
Сякаш женска е гръд , девойка млада ослепена ...

Планината озверена , днеска тъй е разярена ,
от недрата си огън издига , и в огъня
гората приспива. Пее й нежно , нашепва
приказка стара ... когато тогава ....
тя не познаваше поквара .....

Горо ле Горо зелена ,
колко си днеска тъжна , сломена .....
Покоя ти кой наруши ?
Кой дъбове , борове , иглисти гори ...
срина и от живото пепел сътвори....


Небето ти дарове поднася  ,
малко вода и като мил любовник измива
тези окървавени нога ....
И ти горо , мое спасение ...
днес ме каниш на своето бдение ..
Де да се скрия кажи ? И да не чувам веч ,
твоите стонове , твойте тъги ....