Ще ме риемеш ли в полет от мечти ?

[ilusia]

В свят на време и пространство , където материята
е единственото нещо - властно...
Аз свита на кълбо , на ръцете проблясващо злато ,
тиха и смълчана... мечтая за полета на черна врана.

На крилата й да полетя...  през времена , пространства и забрани
ей така... в ятото на черни врани.
Да се сгуша в две ръце- силни , макар и изтерзани ,
ръце , белязани от стари и бъдещи рани.

Миг , покой да споделя... Миг от мигове да покрада.
Миг един.. на обич , топлота.. Миг подарен ми от една душа.
Може ли ? Може ли при теб да дойда във съня...
не постелята и не телата... себе си да доведа ,
в ад на времената ?

Злато и сребро , бисерни мъниста и елмаз - всичко
давам аз.. в ятото на черни врани - дрънкулки най-отбрани.
Свраките да си ги споделят ... да им се радват.
За друго моля се всяка нощ - за полета изпълнен със разкош.

Над поля , нивя , страни - над тъги и човешки болки ,
в съня ти тихичко да дойда.. в миг от мигове откраднат.
В свят от дявол обладан , ти да бъдеш моят дан.
Ще ме приемеш ли кажи , в полет от мечти ?

[solitude]

Никакви врани и свраки :) Ще те приеме някой, но за него ще си гълъбче нежно :) [heart__]