" Щастлив ли бе любими ? "

[ilusia]

Щастлив ли си любими ? От толкоз сладости и грях ?
Щастлив ли си любими.... теб обичах , а така и не разбрах...
Душата ли познавах.... Или маската на страх...
На теб ли се отдавах... годините минават , а така и не разбрах...

И ти за миг , за ден... попита ли " какво ли чувства тя към мен ?"
Споделяхме и болки и тъги... и радостни сълзи...
а сърцата наши все несподелими... щастлив ли бе любими ?
И онова... мъничко дете... Наказание за греховете....
озари ли те ? Донесе ли нов поглед към световете ?

И ето.... минал спомен , за отминал ден... се връщам
пак при гроба почернен. Прашинки накапали по мрамора стоят...
сякаш стражи на пост... звездите броят. И разказват на твоите слепи очи
колко минават нощи и как живите ги боли... Идва ли някой ,
новият ти дом да прекъди... Помни ли още топлотата на твоите страни....

И минаха години.... Минаха лета.... И тук стоя сама загледана в безкрая
и питам се на ум..Как да изкача поредният огромен друм ...
в живота някак упостял.... и кой какво на другия е дал...
" Щастлив ли бе любими " моля те... кажи... и тези рани... тези болки
нека тая мисъл утеши... че може би със грях  и суета и пламък на една сълза
някога " Щасливец" те наричах.. и може би... по начин свои си те обичах...

[I`Hate`you]

Просто невероятно!  [cvetee] ...нямам думи ..

[ilusia]

[inlovee] Mersi mila

[GaLLeRy]

 [evala]

Илюзийке , стахотно е !

[Jane]

...Много болят такива стихове.
Възхитителен е..

[ilusia]

Много много благодаря