News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Светлина и сянка

Started by Gentiana, December 03, 2005, 04:08:41 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Монашеското расо на нощта
прикрива бяла плът като коприна.
В косите и се стича светлина
от моята душа на звяр изстинала.
Пребродих всяка дупка в странен свят
на полусенки и на полумъртви хора.
Крещях и вих,превивах се от страх,
че ще умра от болка и умора.
Садих канабис в житните поля.
От хляба се дрогираха душите
на моите надежди. Изгоря
последната усмивка на очите.
И сляпа съм , но вече не боли.
Не ме докосват със фалшива ласка.
Опипом оцелявам. В мен горчи
живот без грим и без красива маска.
Монашеското расо на нощта
обличам. Контрастира с мойто тяло.
От черно- бяло капе светлина.
Дали все още в мен е оцеляло
едничко зрънце покаяние  и страст?
Дали способна съм да се срутя до камък?
Ще имам ли таз сатанинска власт
от нищо да издигна своя замък?
Не искам да ме цапат... Ще умра,
ако отново някой ме погали сластно.
От думи чужди се отрових...Суета...
Сърцето ми на мрака е подвластно.
И алелуя в бездната звучи.
Очите слепи Бог ми излекува,
за да остана, в мен да се роди
безбожна святост...А дали си струва?
Дали иконите ще плачат с мен от жал,
че хората все повече се мразят?
Не искам да съм празен съд, кинжал,
създаден да убива, не да пази.
И затова ще срежа вените си днес,
дано кръвта ми  да изкупи греховете.
Живях красиво, с нежност и финес.
Такава ще остана - горско цвете.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ranenia skorpion

#1
Добро е стихчето,но къде беше майсторке на перото толкова дълго време... ? :)
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

tuik

хей браво браво много високо вдигна летвата наистина е уникално макар че малко ми бягат някой моменти нивото наистина е високо [bravisimo] дано го разбера като го прочета отново след време
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

PurpleANGEL

Кръвта ти ще пропие във душите
на хората, жестоки и красиви,
без тебе в нощ ще се превърнат дните,
за теб молитви ще отправят самодиви.
Орли в небето ще кръжат в тревога,
дърветата листата си във жертва ще дадат,
вълчиците ще вият жално от своята бърлога...
Без теб самотен и студен ще е Светът.

Gentiana

Quote from: ranenia skorpion on December 03, 2005, 12:52:13 PM
Добро е стихчето,но къде беше майсторке на перото толкова дълго време... ? :)

Тук съм... и ме няма... Честно казано ... и аз не знам къде съм.
Може би просто съм в криза... Но ще ми мине , предполагам. :)
Със сигурност. Нали казват, че времето всичко лекувало.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: PurpleANGEL on December 03, 2005, 19:34:21 PM
Кръвта ти ще пропие във душите
на хората, жестоки и красиви,
без тебе в нощ ще се превърнат дните,
за теб молитви ще отправят самодиви.
Орли в небето ще кръжат в тревога,
дърветата листата си във жертва ще дадат,
вълчиците ще вият жално от своята бърлога...
Без теб самотен и студен ще е Светът.

Дори да е така...ще е за кратко.
Нали ви дадох своята душа.
Изкупих всичко мръсно, тъжно, гадко
и вярвам - по-добър ще е света.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: tuik on December 03, 2005, 18:31:34 PM
хей браво браво много високо вдигна летвата наистина е уникално макар че малко ми бягат някой моменти нивото наистина е високо [bravisimo] дано го разбера като го прочета отново след време

Е, разбра ли го, приятелче?! [намииииг]
Надявам се, че - да. :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.