крилата си - горя...

[ilusia]

Понякога , след толкова време ,
аз пак се връщам тук -  душата носи
тежко бреме на минало без минал звук.

Планината - тъжна и самотна ,
обител на разврат... Носи спомен
по вятъра довял от северния ад.

Вестителка и пленница на време
без следи... Омайни думи носи...
на злокобни истини ...

Смъртта била е днеска тук...
минала живот да проси.
Облечена от облак - дух...

Смъртта - любима , скверница
не умерзена с чистата душа ,
на блудница ранена....

И аз по стъпките и пак вървя....
пътеката отъпкана следя..
В калта пропадам...а летя...

И в длани топли , слети...
клетвено от кръв полети ...
крилата си - горя...

[solitude]

И как после ще ги възродя :). Не давам да си гориш крилете!!! Искав да можеш да долиташ в съня ми :). Как ще го направиш без тях? [I love you]

[ilusia]

Ами... при теб ще идвам дори пълезейки  [shame]

[phibi]

Смъртта била е днеска тук...
минала живот да проси.

...

И в длани топли , слети...
клетвено от кръв полети ...
крилата си - горя...

Дори само за тези редове си заслужава да се постави в рамка... Браво, луничке :)

[ilusia]

[shame] трогната съм до болка  [shame] [heart__]