Черно вино на разсъмване

[Gentiana]

В чаши от планински кристал
да изпием черното вино на любовта ни.
От камък гранитен е замъкът ти.
Знам че се нарича Печал.
Погледът ми през прозореца
далечността мами.
Нежните пръстчета на лозница
по гранита студен пълзят.
Налято като женска пазва синьо грозде,
отразява светлината на утринната зора,
изгубила бисерния си наниз из тревата.
Всяка паяжинка спомените си нежно шепти,
като заклинания, в ухото черноземно на покоя.
Отвори бутилката! Налей ми! И на себе си...
Мъничко ще загорчи.
Пия за това, че душата ми бе изцяло твоя.
И когато по вените ни като отрова запълзи,
пламъкът на недоизказани съкровения,
когато се загърчим в транс, целувай ме ти!
Не позволявай отново да потърся спасение
в думи грозни и със магическа, черна мощ,
с които да те заробя
и към себе си да те привържа.
Да ми бъдеш роб, да не можеш без мен,
е порив  безумен,много лош,
който като вихър ме пречупва.
На болката не издържам.
И изгубила свяст, с тялото си ще закрещя,
харпии ще накъсат покоя на парцали,
ще погубя и себе си, и твоята душа,
ако точно сега, на разсъмване, не ме погалиш.

[solitude]

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] :flowers: :flowers: :flowers:

[Gentiana]

 :kissoflove: [I love you]

[иринка]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee] Поредната доза красота...

[Gentiana]

 :kissoflove: [gu6]

[GaLLeRy]

Невероятно е , Гео !!! Възхитително !  [gentle-fen]

[Gentiana]

 :) Благодаря!
Радвам се, че ти харесва  [heart__]