Среднощни разговори с Бог

[ilusia]

- Махай се ! Изчезвай ! Отказвам да мисля за това ?! Ясно ли ти е !
- О , Нима ? Нима си с толкова слаба психика ?
- ДА ! Да... Да... да... .Мамка му да !
- Аха... явно съм те надценил , сладка моя.
- Майната ти ! Върви по дяволите....
- АХАХХАХАХХАХХАХХА ХАХАХАХХА ХАХХАХХАХА......

Тара се събуди от онзи ужасен кошмар , обвита в сълзи и пот. Лицето й бе бледо , а тялото треперещо .... Цялата се тресеше от гняв , болка и мъничко страх.... Седна в леглото си и обви крака с ръце , забила поглед на коленете си.... " Мамка му " изкрещя тя и запрати чашата в стената . Разпиля се на хиляди малки парченца .
Стана , бе около 5 сутринта. След малко трябваше да тръгва за работа. Погледна се в огледалото - " По дяволите " Зарови из шкафовете за хапчетата си... не ги намери , изтича в стаята си и изсипа чантата на леглото.... Взе опаковката с 2 те мънички таблетки , но погледа й попадна върху крака й. Целият облян в кръв - явно бе настъпила туко що счупената чашка. Помисли си за онова което искаше да си причини. Гледаше кръвта с бездушен и празен поглед. Помисли си какво би сторила ... Хвърли опаковката и отново изкрещя , като подивяло животинче в клетка " Майната ви... Майната ви на всички... Никога вече. Нито една сълза... "
От тогава минаха 3 години... Три години след онази  ужасна и кошмарна вечер .....

- Значи все пак не го направи , а ?
- Какво искаш !
- Искам да признаеш....
- Какво....
- Че те победих !
- Майната ти , копеле нещастно.
- О не мъничка моя....Аз победих... Казах ти , че няма да имаш сили да го направиш. Прекалено слаба си. Прекалено.... НИКОЯ !
- Слушай какво....
- НЕ!  Ти слушай какво. Провали се. Ясно ли ти е ? Попадна в капана на смъртните и се провали. Позволи едни глупав , нищожен и смешен човек да те провали.
- Какво в крайна сметка искаш Сатана ?
- Тебе искам , малка глупачке такава. Погледни се.... Виж на какво приличаш... А можеше да бъдеш Богиня... Можеше да бъдеш кралица... Да властваш над всички тия... безполезни боклуци.... С които живееш... Дори.... това дето го наричаш....
- Млъквай ! Чуваш ли ? Майната ти... Махай се от тука... Да не си посмял да я намесваш....
- Убих за тебе... и ще продължавам да убивам.... Докато най-накрая не се примириш със съдбата си.... нима си мислиш , че бе просто злопукука ?
- ТИ ! Изверг нещастен....

Но той изчезна така както се бе и появил - неочаквано ! За секунда....
Тара стана и запали една цигара , гледайки нощната тъмнина.... Прохладният въздух проникваше в тялото й. Потрепери и изтича до другата стая....
В мъничко детско креватче лежеше детенце приличащо на Ангел... Със сини очички и руса къдрава коса. Бялата й кожа се открояваше в нощта. Руменина обливаше страните й. Таря я взе и я прегърна силно. Стискаше я до гърдите си , до сърцето си... Това малко същество бе единственото за което живееше и се бореше... Беше единственото за което си струваше да умре...
Мислено се върна 3 години на зад. Ужасяваща пустота сви сърцето й. Мрака на вън бе нищожен пред черната дупка зееща в душата й.
Умираше и се раждаше всеки път щом си помислеше за онази вечер...
Връщаше се от поредното нощно заведение.... Обляна във сълзи , съсипана ... смазана....
" Защо Господи... Защо той.... защо сега.... Защо.... "
Бяха минали вече 40 дни от смъртта на Явор , а тя не преставаше да пие... Винеше се... Толкова силно се обвиняваше за тази смърт. За смъртта на единственият мъж , който някога бе обичала... Не искаше да живее... И не искаше да умира - знаеше какво я очаква там...
Тогава за пореден път си пожела никога да не се бе раждала. Докато лежеше на мократа пръст , с бездушен , тих и празен поглед.... Докато кръв се стичаше от изранените й ръце.... Нямаше сили дори да повдигне безжизненото си тяло...
Някой я срита силно.... " Боклук " .... и мъжки смях. Ужасяващ и силен мъжки смях.... После още и още.... Този смях , никога не затихваше в съзнанието й...Годините минаваха , а той ставаше все по силен , все по -ясен... отчетлив , влугарен... мръсен смях...
И после.... дойде ужасяващата новина - беше бременна....
Знаеше , че не може да е от Явор... Той не можеше да има деца.... Тогава.... НЕ.
" Не !!!!!! - изкрещя в тъмнината тя. Тогава не мислех за това и сега няма. Северина е моя. Моя и на Явор.... Това е нашата дъщеря. Ничия друга... Никога . Никога няма да повярвам , че е на някой от онези.... боклуци "
Тара ходеше на работа , а Северина тръгна на градина. Подреди живота си в малък апартамент , парите й стигаха колкото да преживява , но никога не лишаваше детето си от нищо. Всичко което имаше даваше на нея.... И в очите й виждаше Явор....
Една нощ когато бе вече на 25 , а на Северина й предстоеше 6 рожден ден Тара пак сънува един от онези проклети сънища....

- ТИ?! - учудено възкликна тя...
- Аз...
- Защо си дошъл....
- За да ти кажа , че не си сама... Че никога не си била сама. Аз бдя над тебе...
- Майната ти.... Къде беше когато Явор умря ? Къде беше в оная проклета нощ ? Къде беше ТИ тогава.... Майната ти... Къде беше когато спях на улицата ? С новороденото си момиченце на ръце ? Къде беше когато понасях презрителните погледи на всички край мен ? Къде беше ти ? Къде беше... когато Явор спа с оная к.урва ? Къде беше... когато караше с бясна скорост , за да се сдобрим ? Къде беше когато намери смъртта си на ония булевард ? КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ БЕШЕ БОЖЕ!!!!!!!!!!!!!!
- Ами... как да ти кажа...  аз май наистина бях на кратка почивка при дяволите....
- Махай се от очите ми. Махай се от тука... Чуваш ли... 
- Тара... не прави поредната грешка в живота си. Прогони Сатаната.... Сега и мен ли ще прогониш ?
- Нима има разлика между вас ?
- Ами... сама го каза - няма. Аз имам много лица и много гласове... Аз имам много мисли... и Праведни и не до там...
- Бе я се разкарай с тия езотерични глупости.... Върви ги плещи тия на някого другиго ....
- хайде . хайде малката... ядосана си... Не ти ли мина за толкова време ? Сама избра съдбата си , защо сега виниш някого другиго ?
- Какво искаш.... Не платих ли достатъчно ? Никога ли не е достатъчно...
- Тара... чуй ме моля те. Моля те.... Това трябваше да ти се случи.... Разбери ме.... Искам най-доброто за тебе.... Аз съм Всичко. Абсолюта - аз съм всичко което може да се познава и да не се познава. Аз съм и дявола и ада... и Бога и Рая... Трябва да ме опознаеш от всякъде... от всички страни... Трябва да ме докоснеш и да не ме усетиш... и да ме усещаш , когато не би могла да ме докосваш . Да чуваш гласът ми когато мълча.... Как иначе би достигнала хармонията , която днеска можеш да усетиш ако се вгледаш дълбоко в сърцето си ? Как би изпитала любовта си към Явор... как би познала щастието да държиш в ръцете си този малък ангел ?
- Защо така ?
- Защото.... едни имат съдбата на ангели... други на грешници.... Според тебе... ти от кой си Тара ?
- Не зная.....
- ех... малката..... Лека нощ....  Между другото... детето наистина има очите на Явор....

[solitude]

Много си близко миличка [shame]. Вчера знаеш ли каква мисъл ми казаха. Тя е на стара неука жена. Човек трябва да има сили и търпение да премине злото, което му е одредено, за да дочака доброто. [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[ilusia]

Мъдра и красива мисъл , обич моя  [heart__]