Проклинай ме ... аз не съм реалност ...

[Don_NUTSO]

Аз и ти, заедно.
Без повече самота.
Дали беше правa. Щастие има. Има щастие ... но без мен ...
Теб те има. Но мен ме няма, аз не съм реален, аз не съществувам ... аз съм просто объркана, скитаща мечта ...

... проклинай ме ... проклинай всичко свързано с мен ... проклинай пътеките, които с теб сме правили ... проклинай всички пътеки, по които съм вървял, нека в огън буен да изгорят, да горят както аз по теб горях, тогава ще ти стане топло ... ще усетиш, че всичко около теб е в огън, само мястото онова "непрокълнато", онова безчувственото място, изпълнено с ленивост, обречено на сивота, на еднообразие и на навици, само то ще стои студено и ти ще си в него - с него, но някак си сама - живееща втори безсмислен и безчувствен живот - но обич е обещана ... не може да се отмята обещано  ... проклинай ме, мрази ме ...
проклинай ме, че някога обичах ... искаш да изчезна ... та аз бях, съм и ще бъда ... аз съм спомени, настояще и бъдеще, аз съм отровата на света, аз съм и въздуха и водата ... всичко около теб съм аз ... аз съм безплътието създадено от зрящите, чумата която тръшка хиляди ... бях, съм и ще бъда ... проклинай ласките, с които те обсипвах, за които копнее тялото ти – нека той да ти ги даде, едва ли същите, но с лека фантазия ще бъде заблудено тялото – сърцето. Дали?... проклинай устните, с които те целувах нежно и като за последно всеки път, проклинай очите ми, гледащи те обречено и изпълнени с любов ... проклинай ... проклинай една сбъдната мечта, проклинай срещите наши, чакани с години ... мрази ме ... друго не ти остава към мен да изпитваш ... обичта ти е обещана ...


Разговорите се ограничават не само от оператора
"- Кой звъни? ...
Превърнах се в глупака, който не може да забрави миналото. Глупакът, предпочитащ да остави демоните на предишното щастие да превземат настоящето. Глупакът, който не може да живее сега и за утре, превръщайки се в бледа, едва дишаща сянка. Ето кой звъни. Глупакът."

[vanilla_g]

... Проклинам те... никога да не забравиш мен...
... Проклинам те... да съм луната в тъмните нощи...
... Проклинам те... да бъда утрото на всеки нов ден...
... Проклех те... без мен да няма чувства горещи...

Заклевам ръцете ти, в чужди, утеха да не намерят,
а все по- силно без мен да кървят, покрити с рани...
Заклевам те... в очите пламъци да беснеят,
потушавани само от моите очи, света ти събрали...
Заклевам устните ти, моите жадно да търсят и да изгарят
без да ги намират, изранени от самота...
Заклевам целувките ти на всяка друга до болка да парят,
само мои да са винаги... предназначени само за една...
Заклевам сълзите ти, чисти като прозрачни капки роса,
никога да не давят за друга очите ти искрени...
Заклевам в теб и думи, и смях, и тъга,
за друга никоя да не бъдат толкова истински...
Заклевам сърцето ти да не познае чужди ласки,
всяка друга обич нека му горчи...
Заклевам те лицето ми да виждаш в чужди страсти,
всяка целувка от други устни да боли...

... Още ли искаш да те проклинам... заклех те вече с цялата си душа на вещица лъжлива...
... Пътищата, по които с тебе преминах... винаги ще повтарям, макар без тебе полужива...

[Don_NUTSO]

... нека и за теб да важи това проклятие ...
когато си в неговите ръце, когато те гали и целува да те връхлитат мисли за мен ...

[solitude]

Моля ви простете си. И двамата сте прекрасни! [shame]

[Gentiana]

казват, че от любовта до омразата имало само една крачка и че тя била назад...
А щом тук виждаме тези силни думи..., значи и чувствата са силни. [confused]
И съм се убедила, че когато лудо обичаш някого..., абсурдно и нелогично ти се случва и още по-диво да го мразиш, когато той волно или не...те наранява.Макар да не си даваш сметка ..., че и ти го нараняваш...
Соли е права.
Напразно късате душите си. Напразно пропилявате времето, което можете да си подарите и да го споделите.
Все едно - заразата вече е във вас.Тази болест е нелечима, напразно се заблуждавате, че е нещо като мини настинка...грип си е. :) Направо пневмония.
И единственото лекарство за всеки един от вас е в другия...
Само той, тя може да те излекува.

[lu4ia]

Отдавна чета всичко което пишеш и просто искам да споделя нещо с теб

Можеш да плачеш, затова, че тя си е отишла
Или да се усмихнеш, затова, че си я имал!
Можеш да затвориш очи и да се молиш тя да се върне
Или да отвориш очи и да видиш всичко, което ти e оставила!
Сърцето ти може да е пусто, защото не можеш да я видищ,
Но може и да го напълниш с любовта, която си изпитвал към нея!
Можеш да обърнеш гръб на утре и да живееш във вчера,
Или да си щастлив, че идва утре, защото си имал това вчера!
Можеш да плачеш и да затвориш съзнанието си за всичко,
Или да направиш това, което тя винаги е искала:
да се усмихваш, да отвориш очи и да продължиш напред!

Дейвид Харкинс

[damn it]

 [reeeev] [sad3] [reeeev]