Намразих себе си

Started by BLUE_ROSE, March 23, 2007, 11:36:30 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

BLUE_ROSE



Намразих себе си.
Не си виновен ти за слабостта ми.
А често те упреквам.
Какво лицемерие!
Колко нелепо сама се наказвам.
Ще се разсърдя,
небето ще стене.
Но какво от това?
Щом те прогоних,
щом те намерих.
Нищо не губи вече своята тленност.
Циганските дни поглъщат душата.
И все повече...
така нетрезво се намразвам.
Че щастието дойде при мен.
А аз съм ничия...
любов изплакана.

Don_NUTSO

Мел Гибсън дали е стигнал до някакъв отговор на вечния въпрос ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

vanilla_g

Хаха, никога няма да стигне до отговора  [lol]
А и който и да е друг- май пак няма да успее 
[lol]

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



BLUE_ROSE

  [mhmmmm] Нищо не разбирам.... Но...сигурно не е и нужно....