Пролетен ден

[nevuzmojno_sexapilna]

Красив, пролетен ден...слънцето грее,птичките чуруликат щастливи...Хората забързани, не обръщат внимание на това-всеки е зает със собствените си проблеми...Вървя по една от главните улици на града и се наслаждавам на природата...влизам в един магазин за дрехи и излизам с няколко пакета...
В един момент телефонът ми иззвънява..."Ало","Къде си?","Пазарувах до сега","Чакаме те в нашето кафе,идвай"!!!
Прибрах си телефона обратно в джоба и се забързах към "нашето кафе",нямах време вече да се наслаждавам на природата и идващата пролет...
Както бързах в един момент се блъснах в някого и изпуснах пакетите...наведох се да ги събирам,а въпросният човек се наведе с мен...и в този момент погледите ни се срещнаха...О,Господи,любов...от пръв поглед!!!
"Извинявай"-казва ми той,а аз не го чух,само седях и гледах в прекрасните му сини очи и потъвах в тях...
"Опа,каза ли нещо,а да извини се,няма проблем"-колко нескопосан отоговор."Искаш ли да дойдеш с мен,отивам на кафе,ако не си зает и ще се реванширам така,че се блъснах в теб"
"С удоволствие"
Тръгнахме заедно и не млъкнахме през целия път,аз имах чувството,че познавам този човек от години...Стигнахме в нашето кафе,а времето вече беше застудяло...поръчахме си по едно капучино и аз го запознах с моите приятели!
"Приятно ми е,Иван"-каза той!!!
Всички бяха въодушевени от него освен...Мирослав(момчето,което беше влюбено в мен от 8 години,а аз го имах само за приятел).
По едно време отидох в тоалетната...и Иван влетя като хала при мен...Господи,толкова ласки,толкова целувки,опозна всяко кътче от мен,накара ме да изтръпна и да го моля за още...
Когато се върнахме на масата,на всички беше ясно какво е станало!!!Подсмихваха се завидливо,а само Мирослав го убиваше с поглед!!!Поседяхме още 30 мин и станахме да си ходим!!!Иван предложи да ме изпрати,взе пакетите и тръгнахме към в къщи...
Стигнахме ъгъла на блока и тъкмо, когато щях да го целуна,чух силен удар...докато се усетя Иван лежеше пред мен целия в кръв,а Мирослав ме гледаше уплашен...
"Съжалявам"-простена едвам и побягна,като малко кученце!!!
Аз веднага звъннах на бърза помощ,а когато дойдоха се оказа,че е издъхнал веднага от удара,намерихме предмета с който беше ударен-дебела стоманена тръба!!!На следващия ден го погребахме!!!
И ето днес,когато гледам тази красива природа се сещам за моя Иван,за голямата ми любов,с която бяхме щастливи само няколко часа,но която няма да забравя никога!!!Мирослав не съм го виждала от тогава,но бях дочула,че след тази случка е полудял и се е самоубил!!!Всеки ден ходя на гроба на Иван и му казвам колко го обичам и ,че никога няма да забравя,че той е човека който ме е научил да обичам!!!

[$tambeto]

Ауу,какво неочаквано развитие.В началото се размечтах и ми се прииска и на мен да ми се случи нещо подобно.Браво  [plqs plqs]

[nevuzmojno_sexapilna]

Ауу,какво неочаквано развитие.В началото се размечтах и ми се прииска и на мен да ми се случи нещо подобно.Браво  [plqs plqs]

Мерси,душичке!!!

[Iliqna_]

Започва много красиво.. но свършва с много болка  [confused] [confused] [confused]

[nevuzmojno_sexapilna]

Започва много красиво.. но свършва с много болка  [confused] [confused] [confused]

Мерси мила....понякога самия живот е изпълнен с много болка! [inlovee]

[Iliqna_]

Започва много красиво.. но свършва с много болка  [confused] [confused] [confused]

Мерси мила....понякога самия живот е изпълнен с много болка! [inlovee]

Така е за съжаление.....  [confused]

[djulia.caa]

МНОГО Е ТЪЖНА ТАЗИ ИСТОРИЯ.НАИСТИНА ЛИ ТИ СЕ Е СЛУ4ИЛО

[The Branded]

МНОГО Е ТЪЖНА ТАЗИ ИСТОРИЯ.НАИСТИНА ЛИ ТИ СЕ Е СЛУ4ИЛО

не....има и доза истина,но много малко....всичко друго е въображение!