Моето стихче!...

[{dulgokoska}]

А ти си моят Дом обичан...
Тук родена съм недважди...
А хиляди пъти съм умирала...
И трижди повече имала съм Раждане...

А ти си моята Любов...
Една изстрадана, трагична...
И радост в шапката на маг...
Изчезвала, а сетне, идвала като тъга магична...

А ти си моето Спасение...
Сал сред океана от интриги...
Танцувам с думи и е от значение...
Че и за лъжите дъска една съм отделила...

А ти си... бил си... но дали ще бъдеш...
Нещото, което ми помага...
Понеча ли да кажа в бъдеще...
Истината ми... пак крайна и досадна...

А ти си... мойто Стихче...
Скалъпено от бързи рими...
Простичко почувствани, написани...
Но сложно в себе си диалог сглобили...

А ти си... Всички, дето ги обичам...
И онези си, с които не говоря...
Ти си моят Дом обичан...
Любов, Спасение и Стих и... Нямам "Сбогом!"...

[angel4e_f]

 [inlovee] [inlovee] [inlovee]бравооо мило [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[Don_NUTSO]

 [reeeev]
... беше ми всичко, сега нямам нищо ...

[MoonLight]

[reeeev]
... беше ми всичко, сега нямам нищо ...

Защо ли и аз си мислех същото... Преди беше, сега вече...  [confused]

[{dulgokoska}]

"и... Нямам "Сбогом!"..."

[me4tatelka]

Браво, Нели! [cvetee] [heart4]
Целувки! [heart__] [heart__] [heart__]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Това, според мен, заслужава да се завърне на първа страница. Браво, Нели. Поздрави!  [inlovee]

[XpacTa_lavista]

Сега го виждам, много приятно ми стана да го прочета [cvetee]