Търся вратата, разтваряща се рано призори

[Gentiana]

Стената на замъка е студена и черна.
На ръба и се реже непредпазлива луна,
сълза, търкулната по бузата на небето,
самата тя превръщаща се в горчива вода.
И разрязани се разпиляват капчици в сребристо бяло,
капят в тревите, стенещи край дълбокия ров,
разделящ щастието от болката. Няма оцеляло
неразумно чувство, откликнало на лъжливия зов.
Нощите над замъка са строги,лилави вдовици.
Косите им давят замръкнали пътници и цветя.
Потъват в бездните им с писък уморените птици.
Из хилядите коридори блуждае
превърната в призрак женска душа.
Денем тя е красива, стройна кралица,
нощем е терзаещ слуха горък глас,
було, закриващо лика на луна кръглолица,
галещо кожата на викинг горд с дива страст.
Стените на замъка крият страшни чужди тайни.
Денят там е уморен, сгърбен старец белобрад,
заровен в древните писания на религии незнайни,
ден, който е забравил, че някога бил е млад.
Само плъховете познават подземията знойни,
в които вехне свободата и умира нежността.
Дълбоко черни, катранено-горчиви,усойни
сенките на миналото оглозгват любовта.
Стените на замъка...ех, стените високи -
камъни от угаснали, сияйни нявга звезди...
Бягат от тях мислите ми в различни посоки.
Отваря се вратата тежка само рано призори.

[solitude]

Ето защо човек не трябвал да иска много :) Ако беше сламена колибка достатъчно е да духне вятър и да се почувстваш свободна :), но.... днес било Новолуние и според келтите каквото си пожелаеш в такава нощ се сбъдвало- давай а аз ще стискам палци.!
Отново си прекрасна! [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

Благодаря ти, светлина лунна моя  :)
Ще се възползвам от съвета и палците ти  [lol] [inlovee]