* * *

[tuik]

Умората ми е тънка като косъм,
крехка, даже слаба...
мога да я скъсам със волята си,
да я разнищя с желание... да я разкъсам...

Не искам...

Тя е като наивно момиче,
невинно и вярващо...
Във какво? Аз отдавна забравих,
във мечти и надежди... Може би...

А споменът...

Споменът за невинна плът
така се е вселил във мен,
че забравям задръжките си...
забравям за себе си и ценностите...

Ще замълча за момент...

След това ще си спомня...
Какво? И аз не знам,
просто усещане, забравено чувство...
а после, а после, а после...

Ще забия глава във стената...

Ще разбия себе си,
вярата си в света...
ще се лутам, ще кървя,
ще се моля ще се боря...

И какво от това...?

Не ще получа желанието,
няма да имам възмездие...
Нищо, просто нищо,
освен напразно пролята кръв...

И мечтание за брезпаметност...

Желание за забрава,
каменна студенина...
пронизваща, безчувствена, но одухотворена...
Жива, все пак жива...

Понякога убивам уморта си...

Чувствам се мръсен,
като насилник...
на момичето,
на девицата...
на душата си....

[burning_acid]

 [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

Поздрави за стиха, tuik! Надявам се да се видим на срещата в София :}

[SkitnicaVmoretO]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[vesselin]

Поздрав , [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]Туик!