Историята на едно дете

[Katenceto]

Автор:Катина Иванова

Красотата на това момиче беше толкова силна, че караше всеки, който я погледне да не можеше да отлепи очи от нея.Сърцето й сякаш беше сътворено от ангели, а душата й чиста като детска сълза.Лицето й беше бяло като сняг, а бузките й, зачервени от вятъра, който щипеше и пронизваше със студенината си.Косата й беше руса с малки къдрици, които се усукваха и небрежно се спускаха по раменете й.Очите й бяха кристално сини, с катранено черни, дълги мигли...Беше облечена скромно – черна блузка с кръпка на лявото рамо,сиво – черен панталон, който й беше къс и скъсан и черни обувки, който бяха почти без подметки.Но дори и така облечено момичето беше все така красиво.
        По цял ден седеше на един тротоар и наблюдаваше минаващите хора.Усмихваше се на всеки и сякаш с усмивката си даряваше топлина и нежност.Зъбите й бяха подредени и бели като току що навалял сняг.
                                                                    ***
        Тя беше на 12 години.Нямаше нито майка нито баща, нито братя и сестри.Беше съвсем сама.Имаше си един приятел, който винаги беше до нея.Това беше едно куче, което беше неотлъчно с нея и в студените нощи лягаше в скута й и я топлеше, а през деня заставаше до нея на тротоара и въртеше опашка все едно и то се радваше на минувачите.
        Момичето нямаше пари да си купува храна.Всеки ден се намираше някой човек, който да й подхвърли крайчец хляб, а децата й носеха по някое лакомство.Всички я познаваха.Гледаха я и й се усмихваха, сякаш беше някоя картина на Дали или Моне, но на нея това й доставяше удоволствие и беше щастлива.
        И така месеци наред на този тротоар тя посрещаше изгряващото слънце и заспиваше с бледата луна, която сякаш всяка нощ нямаше търпение да види отново детето.С времето момичето постепенно започваше да отслабва, бузките й не бяха вече така румени.В очите й се виждаше празнота, а къдриците се бяха изправили от снега, който не спираше да вали.
Минаваха се дни...седмици...а детето ставаше все по – слабо и бледо.Едвам събираше сили да поздрави хората, които бързаха да я видят.
       Една нощ, както всяка, тя се сгуши до своя приятел и затвори очи.Беше толкова студено, че локвите бяха станали на лед, а водата, която се стичаше от капчуците се беше превърнала във висулки.Малкото момиченце беше прегърнала своето куче и зъзнеше, вкоченена на тротоара...Бавно се унасяше в съня си и постепенно спираше да трепери...
Докато накрая заспа...
                                                                   ***
       Слънцето започна да се появява на хоризонта.Улицата стана оживена.Хората, както всяка сутрин бързаха – кой за работа, кой да заведе детето на градина, кой да си купи сутрешния вестник...Денят започваше, както обикновенно...
       Но нещо липсваше...нещо, което смути всички...Да...Малкото детенце, което с невинната си усмивка внасяше радост и любов в сърцата на хората...Нямаше го...Тротоара беше пуст...Нямаше го и кученцето, което въртеше закачливо опашка и лаеше страхливо всеки, който минаваше по улицата...
       Лицата на хората вече не бяха така лъчезарни...Сутрин нямаше кой да им се усмихне и поздрави, нямаше на кой да дадат последния си залък хляб, а децата нямаше на кой да носят лакомства...Улицата стана тиха и студена...Чуваше се само песента на вятъра, а листата танцуваха последния си танц.
-   Мамо, къде е малкото дете ? – се дочуваше някъде от улицата гласа на едно
момченце.
-   Ангелите са дошли, сине, и са го взели със себе си.Те ще се грижат за него...
       Времето летеше, но никой не забрави детето.На тротоара, там, където то стоеше, хората засадиха дръвче, което да им напомня за бедното момиче и всеки ден го поливаха.Грижиха се за него, както някога за момиченцето.Липсваше им детското лице и нежността на нейното малко невинно сърчице...Те знаеха, че никога повече намаше да я видят и да чуят топлия й смях...
       Но не знаеха, че всяка вечер, когато бледата луна изгрееше, малкото момиче идваше със своето куче, сядаше на тротоара под дървото, усмихваше се и заспиваше все така красиво...

ПП.Не си падам много по разказите и не стана много сполучливо, но дано да ви хареса поне малко  [inlovee]

[Ledeno_stydena]

Миличка,много е хубаво,доста е тъжно  [sad3] [sad3] Браво :) :)

[angel4e_f]

Миличка,много е хубаво,доста е тъжно  [sad3] [sad3] Браво :) :)

[radost89]

Макар и за първи път да пишеш...Страхотно е!!! [bravisimo]

[Katenceto]

Благодаря ви!Радвам се, че ви хареса  [inlovee] :kissoflove:

[SkitnicaVmoretO]

Наистина е красиво, Кате  [inlovee]

[®©Petia®©]

Много тъжна историйка [sad3] Иначе браво много ми харесва [bravisimo]

[Katenceto]

Наистина е красиво, Кате  [inlovee]

Мерси, слънчице  :flyingkiss:

[Katenceto]

Много тъжна историйка [sad3] Иначе браво много ми харесва [bravisimo]

Радвам се, че ти хареса, Петенце  :kissoflove:

[ToHuTy]

Много е смислено [oops]

[Katenceto]

Много е смислено [oops]

Не е ли ?  [reeeev]

[Kiss`]

Малко ми прилича на "Малката кибритопродавачка"  [shame] [shame] Тъжно е , но е много хубавичко  [inlovee]