No name

[ilusia]

Ако някога знаех колко трудно би било ,
ако някога вярвах , колко жестоко е могло...
Ако някога имах.... ако някога мечтаех...
АКо някога се надявах... ако просто бях жива...
Ако някога предполагах... ако някога исках...
Ако някога копнеех.... и за живот на длан линеех...
Ако просто бях аз....
Ако някога ....  а колко далече е някога... А колко високо е някога... А .... колко дълбоко погребано е някога...
Ако някога се усмихвах искрено и непорочно като малко дете на чието носле е кацнало пеперуда , днес копнея да видя у другиго онзи смях , за който аз вече нямам сила...
Ако някога исках да съм добър човек... то днес жадувам да видя добър човек....
Ако някога мечтаех да обичам.... ако някога се надявах да бъда .... ако някога жадна , бездиханна , стоях на колене в тъмен ъгъл и плачех за нещо , което никога не съм имала.... То днеска.... днеска съм развалина. Предишно бледно сияние , на нещо което бленувах... на някого който сънувах...
Нежността , страстта - някога тъй искрени ... някога излизащи от едно цяло детско сърце без предрасъдъци , толкова истински , толкова спонтанни... днес всяка дума е премерена...всеки жест е отбран... всяко чувство е на кантар... Господи колко тъжно.....
Ако някога исках да видя звездите.. днес се страхувам от тях... Ако някога мечтаех да докосна слънцето... днес зная колко безпощадно ще ме изпепели... 
Ако някога ... исках да възкресявам мъртви  , чрез спомени , думи... ако някога исках да вдъхвам живот с развалини... подобия на души....
Ако някога бягах от църквите... ако знаех , че Бог е скрил една мъничка частица в душата ми и аз си говорех с него ... часове наред... и той ме чувстваше... и аз бях едно благословенно създание...
Днеска съм просто празно съзнание..... И единствено иконата гледаща ме от стената е способна да възроди малка искрица на вяра от пепелта...
Ако някога имах мечти  - за който се борех със зъби и нокти... Ако бях готова да умра за убежденията си... Защото имах само тях... ако принципите ми бяха всичко... а реалността беше едно презряно , нищожно и смешно нищо...
То днес тя ми го връща... За всеки присмех към нея... За всеки прескочен с достойнство трап , от който духове на отминали дни протягаха бледите си , восъчно бели и костеливи ръце към мен....Днес същите тези духове идват в сънищата ми. Шептят на ухото ми... отразяват се в очите ми...
Ако някога.... се изправях срещу целият свят за невъзможното мое щастие... За възможността да зашлевя шамар , на всички онези , който презирах заради нищожността на съществуването си... То днес аз съм на чело на легионите им , устремени и смазващи всичко по пътя си....Убиващи мечтите на другите , гаврещи се със щастието им... плюейки на невинността...
Ако някога .... знаех границите ... ако някога познавах думи като " достойнство " , "чест " , "род" , " земя"....
Ако някога с плам и жар , като боец пред последна битка , аз се хвърлях срещу орди от реалности , невъзможности , абсурди... то днес... душата ми не познава тези граници...
Безпощадна , търсеща , искаща.... днес зная.... че мога да убия... днес зная... че мога да ранявам... днес зная.... че просто се боря да съществувам...
И ако някога плачех без срам...ако някога без страх показвах болка , гняв... ако някога бях истинска... Днес не плача... Ако някога вярвах , че съм красиво момиче... днес грозната реалност ме погнусява и се отвращавам... обръщам глава от огледалото... Или съм пред него само , за да поставя отново черният молив - основният нюанс на добре замаскираната ми същност...
Ако някога съдех... ако някога вярвах в хората... ако някога казвах " редно " и " нередно"... днес нямам право ...
Днес аз съм блудницата горяща на кладата... аз съм предателят който чака да бъде ударен с първия камък...
Кое ме пречупи... кой успя да укроти духа ми... Кой по дяволите беше човека , който ме срина ....
Ако някога можех да говоря...днес умея само да пиша... А после... после се чувствам жалка от всичко написано... от всичко казано... от всичко помислено....
Ако някога оставах докато и последната плюнка в лицето ми не засъхнеше... и аз пак бях чиста , искренна , невинна... днеска си тръгвам... бягам... без посока... без път.... без цел и устрем... без дори ... дори надежда нямам....
В какво се превърнах... в какво ме превърнаха.... кога умрях ? Кой ме погреба ? Кой донесе цветя на гроба ми... или само аз и гарваните си правим компания и пийваме по чашка... за смъртта на душата ми ?
Кой... АЗ !
И сега..... Боже....
Ако някога знаех колко трудно би било , да обичам....
ако някога вярвах , колко жестоко е могло... да бъдеш човек...
Ако някога имах.... ако някога мечтаех...за любов....
АКо някога се надявах... ако просто бях жива... и се гордеех
Ако някога предполагах... ако някога исках...да бъда човек
Ако някога копнеех.... и за живот на длан линеех...
Ако.... знаех колко жалко може да бъде едно дете... Ако знаех колко презряно може да се чувства едно дете... Ако знаех колко безмилостно може да бъде едно дете....
Ако знаех , че миг щастие , плаща цена на хилядолетия мрак... Ако знаех , че секунда светлина се разплаща с нещастието във векове от вълчи вой и бездиханни призраци...
То....щях да се родя.......... ала не това
То щях да живея... ала не така...
То щях да обичам... Пак така...
Щях да се моля...ала не за това..

[solitude]

Там някъде дълбоко в същността ни- не се променяме. Ти пак си си такава като преди! Просто идва период на умора, но поемеш ли си дъх ще откриеш отново пътеводната си звезда- сигурна съм!!! [heart__] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [i love you2]

[ilusia]

Толкова отчаяно ми се иска да вярвам в това....
Толкова силно искам да бъде така....
Дано си права..... аз вече открих една пътеводна звезда  [inlovee]
Винаги си на правилното място... в правилното време... с малко думи... но дастатъчни да свалят тежкото бреме  [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[spining heart] [wish all my love] [spining heart]

[vanilla_g]

Не бъди тъжна, обич моя, всичко минава... времето е нашият най- голям съдник...
А ти... ти си един човек с много красива душа.  [heart__]