Слънцата са твърде далеч... а сърцата - погребани твърде дълбоко....

[ilusia]

Между живите скитам се - мъртва и бездиханна. С половин сърце. Някога , много отдавна аз го зарових . Погребах го много дълбоко в земните недра. Исках да бъде на топло. Далеч от пустотата и злобата на този свят . Предпочетох онази другата половинка от сърчицето си да им я дам... на червеите , на земята, плът да се роди от плътта . И срещах частичката на сърцето си в цветята , в тревата виждах как хората го мачкат , стъпкват , късат ... как изсъхва , а те порадвали му се за ден , за два - го мятат на боклука. И година след година то се прераждаше  , за да бъде умъртвено . Изтръгнато .... заплюто. А онази - другата половинка - тази в мене... Тя до ден днешен гние. Не в пръстта - в тялото ми . Погива утро след утро... миг на щастие... и после умира. И се ражда и всичко ... с болка. Болката на собственият ми живот. До кога ? На къде ? Не зная... а вече и губи значения. Пътища - много. Но никой никога не ме води към нещо по-добро от гледката на сивота , апатия и агония. А моят свят се разбива на кристални парченца - всяко от което реже със мощта на хиляди ками забили се в половината ми сърце. И последната сълза , някак тежко и унило се откъсна от натежалите очи. За да попие в жадната за кръв земя и да се слее с другата половинка на сърцето ми. Да му занесе послание от мен в една предсмъртна  целувка. И аз се предадох. Грешка след грешка , провал след провал. Няма смисъл шепти нещо в мен. А цялото ми същество жадува за по-доброто утре. Но то някак упорито отказва да дойде и да ме докосне с лъчите на слънцето . Да докосне побелелите коси... да помилва изранените ръце. Да ме прегърне. А , аз... всяка нощ се моля за тази прегръдка . Ако ще и последна. Просто да я имам. Само за мен. В един миг. Една прегръдка ....
Но слънцата са далече... а сърцето е погребано дълбоко. Слънцата да твърде далеч , за да бъдат докоснати... имам право само да ги гледам - далечни и вечни от страни. Но аз... аз си откраднах. Не слънце.. дори не лъч. Откраднах си една прашинка от слънцето и си я затворих  в стъклена кутийка . Да й се любувам . На моята прашинка , в моят миг - измислена , открадната... чужда и далечна. Но моя си... само за миг - моя .
Слънцата са твърде далеч... а сърцата - погребани твърде дълбоко....

[solitude]

Сигурна съм, че твоето жадувано по-добро утре ще дойде!!!
[inloveee] [inloveee] [inloveee]

[ilusia]

:fireheart: вярвам го  :fireheart:

[angel4e_f]

невероятно....Боже,колко е красиво...Жегна ме...Нямам думи...СТРАХОТНОООО!!! [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[ilusia]

[shame] Благодаря ти , много  [shame]

[angel4e_f]

[shame] Благодаря ти , много  [shame]

Няма защо...наистина..мисля че не съм чела нещо по-красиво... [inlovee]

[ilusia]

трогваш ме ... наистина [shame]

[angel4e_f]

трогваш ме ... наистина [shame]

не съм съгласна тук... [inlovee] ти мен ме трогваш,миличка.Айде да не ти правя прекраасната темичка в чат-млъквам [inlovee]Поздравления още веднъж!!!

[ilusia]

 [inloveee] :kissoflove:

[vanilla_g]

Моя малка принцесо, ако сега имаш половин сърце, не знам ако имаше цяло- колко голямо щеше да бъде то.
[inloveee] [inloveee] [inloveee]

[ilusia]

[shame] Когато намря своето друго крило , ще разбереш :)
Нали знаеш ,че хората са ангели с по едно крило , прегърнати силно - само тогава могат да полетят :)
Намеря ли своят ангел.....  [inlovee]

[OvCeL4EnCetO]

Великолепно е!
Дано някой ден да разбереш колко прекрасно може да бъде всичко! [inlovee]

[ilusia]

:) Благодаря, аз го зная... надявам се да го имам  :)