Времето

[ilusia]

Времето от мен краде с пълни шепи взима ,
а искам аз още малко в себе си да се открия .
Да докосна невидимата - крехката магия ,
докато още мога да се потопя в младата стихия.

Крада от времето - любови , представления ,
на циркова арена танцувам танца на греха.
И с чуждата злоба , омраза пирувам ,
в нощите на страха....

Времето от мен краде - косите ми белеят ,
набръчкани са младите ръце.
И някак крехко и чупливо е старческото ми сърце.
А сълзите горещи , заледяват се на ламариненото ми лице.

Крада от времето - животи , чаши пълни с вино.
Крада от времето любовници , признания ,
сладостни моменти на тъжни изтезания...
Крада...

А времето ми го връща. На пук живота ми обръща.
Малко нелепо , малко случайно....
Толкова жестоко.... и всичко - безкрайно.

Кражба след кражба. Наказание в окови.
Спасение на дните ми нови.
Крада.... и крадец ме наричаш....
На забвение и жестокост ме обричаш...
А ти ?! От времето крадеш ли ?
И за миг поне ще се спреш ли ?

Времето да го откраднем. Да заключим онзи миг.
И в ада да попаднем , със любовен вик.
Хайде... нека покрадем. Любови и измами...
нека се лъжем... нека ядем .. тайни ... поквари.

Хайде... открадни ме... отнеси ме в края на света.
Дето ражда се времето и настъпва деня...
Хайде.. отмъсти ме. Нека времето ми да кърви...
Обичай ме.... времето лети.

[BLUE_ROSE]

Хайде... открадни ме... отнеси ме в края на света.
Дето ражда се времето и настъпва деня...
Хайде.. отмъсти ме. Нека времето ми да кърви...
Обичай ме.... времето лети.

:arrow: [a taka] [a taka] [a taka]

[ilusia]

 [bear]

[vanilla_g]

Мило, времето е най- жестокият съдник.
Но стихът ти отново е невероятен. [flowers]

[medenata]

много истинско...  :flowers:

[ilusia]

Благодаря ви милички  [shame]