Към стихотворящите.

[ProstoAz]

        И моите сихове винаги са тъжни...но не мога да кажа,че пиша само когато съм тъжна.Случвало ми се е в добро настроение гнева от обида да ме навести и да започна да пиша...в тези моменти не съм тъжна...по-скоро съм удовлетворена от силата и начина по който успявам да опиша обидата.

[Zatoichi]

Съни,прочети добре долните редове!

"...Има само страдание.Страданието ражда поета.Радостта е краткотрайна и летлива - бързо се изпарява и не оставя следи в душата на човека.А страданието е дълго и тежко.Не случайно страданието,тъжните и трагически чувства са родили най-великите произведения на изкуството,особено в поезията,която е пряк израз на преживяванията на човека.Щастливите стихотворения обикновено са глупави - като веселите народни песни.И тъй като в основата на всяко стихотворение е заровено страдание,това страдание започва да дълбае,дълбае...гроб ти копае всяко стихотворение!
  Затова стихове трябва да се пишат само в краен случай.Трябва да си погнат от някаква идея като от бясна кучка и да се радваш,ако се спасиш от тази идея - ако я забравиш:значи е била незначителна"

Това са думи на Стефан Цанев - поет,писател,драматург.Е,Съни,какво мислиш сега?
Написах тези редове за теб.Аз(въпреки безграничното уважение и възхищение,което изпитвам към този човек)съм почитател на анакреоничната поезия или същите тези глупави весели стихотворения  [lol]

...
Пред мене живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива -
и моят дух неудържим лети
към щастие,към бури и вълненийя:
пиян съм аз от свойте младини
и от девиза дръз,що нося с мене:
жени и вино!Вино и жени!    
( К.Христов. "Химн")

[lol] Макар девизът ми да не е точно такъв  [lol] обичам да пиша в подобен дух.

[ilusia]

:) Zatoichi
способна съм да поспоря малко със Стефан Цанев макар и аз много да го уважавам...
Ако имам бисери , много бисери и само едно мънисто... бих възпявала мънистото.
Ако имам малко щастие сред болката бих писала за щастието...
Но май щастието е толкова мъничко и така крехко , че всички си го къткаме до сърцето си го преживяваме сами колкото се може повече. Защото когато напишеш една емоция - излееш я , ти олеква. Олеква ти болката и обидата ,... а щастието , него искаме да си задържим колкото се може повече и по дълго до сърцата си  [heart__]

[SteeleR]

а може би просто никога не сте изпитвали истинско щастие, че да сте способни да го опишите..

[ProstoAz]

или пък да описваме мъката защото сме способни да я забравяме...а да оценяваме наистина щастието и да го помним ясно :) знам ли :)

[SteeleR]

ами аз пиша за надеждата.. и... само когато има такава във мен.. когато ме боли не само, че не мога да напиша нищо ами и нямам желание да го правя..

[ilusia]

а може би просто никога не сте изпитвали истинско щастие, че да сте способни да го опишите..

ехехе егати оптимиста :))))))))))))))
Предпочитам да вярвам , че все пак съм била щастлива макар и малко ;)

[SteeleR]

а може би просто никога не сте изпитвали истинско щастие, че да сте способни да го опишите..

ехехе егати оптимиста :))))))))))))))
Предпочитам да вярвам , че все пак съм била щастлива макар и малко ;)

ами до колкото съм забелязал щастието за повечето е не това, което ги кара да се чувстват добре.. не това което им харесва или им се иска, а това, което е малко повече от старото.. т.е. ако искаш Любов... и някой е влюбен в теб.. и бъде с теб.. и ти угажда и пр. то ти би трябвало да можеш да кажеш, че си щастлива, нали... но дали това е щастието ( вписано в нормите на някой ) или това е просто най-хубавото, което си получавала( са ти дарявали ) до сега..
например повечето от нас не понасят еднообразието.. когато имаш някого до себе си май е нормално когато илизате или правите нещо друго.. да го правите по даден начин.. т.е. да ходите в едно заведение.. да слушате еди си коя песен/грапа... и когато има повод и направите нещо различно да се радвате мн.. Е, името това е да се задоволяваш с това, което има, а не да правиш това, което ти се иска.. т.е. да опитваш нови и нови неща всеки ден.. и то не заради някакъв специален повод, а просто защото всяко нещо носи различна емоция, а духовното богатство е по-скъпо от всяко друго...

[ProstoAz]

'Не е богат тоя който има много,а този който се нуждае от по-малко"...аз ще добавя...по-малко за да бъде щастлив!

[D`Eva]

То пък тия дето драскат за всичко като фабрики за сихове ... според мен е ненормално . .. някъв вид разстройство е тва.
Когато - тогава

Уф кви са тия изказвания сега. Някакъв вид талант е дори и стиховете да не са чудесни...
Понякога наистина говориш глупости , честно :)

Кое са глупости ? Човек пише , когато се вълнува ... има ли нормален човек , който да е развълнуван по 24 часа в денонощието всеки ден ?
Това се нарича нервно разстройство ако е така.
Ботев има 20 стихотворения , сигурно е бил пълен непокист а ? Истината е ,че човек за да пише истински трябва да пише само тогава , когато  изпитва нещо истинско , а не за спорта или от нямане кво да прави. А ти недей да пишеш преди да си вдянала добре за кво става дума ... думите ти понякога тичкат пред мисълта ти.

[D`Eva]

непУкист

[balrog]

Хора... само аз ли съм пълна некадърница и не мога да драсна и 5 реда за щастието ?
За нещо красиво , истинско...
Нз. Може би искам да преживея щастливите мигове само за себе си. Но искам и да ги въплъщавам в стихове .
Искам да черпя от тях когато ми е тъжно.. а не мога :(

Винаги трябва да се пише с чувство, независимо дали е тъга, нещастие, тревога, ревност, радост, щастие и т.н.
Думите сами идват в главата!
Няма рецепта, как да се пишат щастливите стихчета. Трява да са продиктувани от силна емоция....

[ilusia]

То пък тия дето драскат за всичко като фабрики за сихове ... според мен е ненормално . .. някъв вид разстройство е тва.
Когато - тогава

Уф кви са тия изказвания сега. Някакъв вид талант е дори и стиховете да не са чудесни...
Понякога наистина говориш глупости , честно :)

Кое са глупости ? Човек пише , когато се вълнува ... има ли нормален човек , който да е развълнуван по 24 часа в денонощието всеки ден ?
Това се нарича нервно разстройство ако е така.
Ботев има 20 стихотворения , сигурно е бил пълен непокист а ? Истината е ,че човек за да пише истински трябва да пише само тогава , когато  изпитва нещо истинско , а не за спорта или от нямане кво да прави. А ти недей да пишеш преди да си вдянала добре за кво става дума ... думите ти понякога тичкат пред мисълта ти.

извинявай но това е твоята истина. Много често казваш на хората кое е редно и кое не. Лично мен ме изнервя. Знаеш , че те харесвам , ма като не съм съгласна ще си го кажа. И понеже и аз съм от " машинките" ще ти кажа , че всеки стих е писан с чувство. И то чувство извиращо от най-дълбоките кътчета на душата ми. Нямаш право да квалифицираш по този начин. Запази си коментарите ако обичаш , само защото нещо не се припокрива с твоите разбирания нямаш право да го налагаш на другите или да го отхвърляш като " нещо" ...
А това " думите ти понякога тичкат пред мисълта ти."  именно все стих е писан така - думите ми тичат и пиша без дори да се замислям.... но аз не съм критерии , не пиша прекрасно и все пак .. имам прав на мнение ;)

[D`Eva]

За себе си ще пазя това , което аз преценя :)
Не са важни римите , важно е чувството ... талант без чувство нищо не струва , като красива дрънкалка е .
Ама кво ли се занимавам да ти обяснявам , ти си "необяснима"  :p

[ilusia]

 [confused] Уф и ти ли бе бруте....