Аз си простих...

[ilusia]

Склонил глава на коленете ми потопил се в безбрежното дихание на топлият ми говор ме молиш да простя.
Забравил всичко старо и отминало , забравил демоните с който населил моят малък и крехък свят ме молиш да простя. А аз , заровила пръсти в косите ти... се прощавам с последната сълза паднала от живите ми , блуждаещи очи..На теб.. на теб аз лесно мога да простя. Мога да забравя всяка рана , всяка болка. Знаеш , че аз винаги прощавам.. на другите.
На себе си обаче , ще мога ли някога да простя , че съм човекът който исках да бъда ? Каква цена плащам , каква цена плащаме всички ние бидейки онези който някога сме желаели да бъдем ? Колко струва израстването ни като личности ? Колко струва реализирането на малките ни мечти... всяка осъществена мечта горчи. Господи  , не бих могла да понесе сбъдването на най-съкровените ми мечти. Дано Бог ми дари поне това... мечтите ми , нека си останат просто мечти...
Един кокосов орех днес срина години от живота ми. Смешно.. безумно дори. Винаги съм си мечтала за парченце кокос. А какво направи то с мен ? Горчеше... днес ми се повръщаше от моята детска мечта - кокоса . Колко малко ни трябва за да изградим въздушни кули, който се крепят на строеж от ледени кристали. Недостижими , красиви и далечни. И всеки ден плачем за малко слънце , което да огрее и нашите замъци. Но слънцето ги стапя. Разбива ги завинаги. Осъществяването на мечтите ни , плаща безумната цена на нашето нещастие...
И какво.... кой днес може да си прости ,че е човека който е ? Аз , ти ? Заровил лице на коленете ми , тресящ се като малко дете , ме молиш да ти простя.. отново... Нима не разбра , че аз те приех какъвто си ? Защо искаш прошка за онова което си ? Аз ли да простя или душата ти търси упование в моите думи , за да можеш да преглътнеш себе си ?
Не... аз си простих. Платих цената на моята прошка - тя бе заклеймяване , отчуждаване и прокуждане. Заради интересите ми... заниманията ми , заради онова което съм , най-близките ми хора се отрекаха от мене...Самотата е моята цена... а слънцето в твоите очи е моята радост...
Да... аз си простих. Заради дара да ценя росата в тревата и слънчевият лъч развяващ знамето победоносно в косите ти аз си простих. Заради умението да гледаме... да се вглеждам и да виждам в очите ти  , аз си простих.
Заради възможността с топли пръсти да галя студената ти , вледенена от болка душа аз си простих.
Заради аромата на нощта и песента на бушуващата буря... аз си простих.
Аз си простих.... а ти ? Ти ще ми простиш ли , че аз твоята мечта се сбъднах ?

[BLUE_ROSE]

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]
Велико е!!! Всяка дума докосна сърцето ми....

[ilusia]

 [gentle-fen2] [spining heart]

[solitude]

[ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]
Велико е!!! Всяка дума докосна сърцето ми....

И аз го чувствам така! [heart__]

[ilusia]

 [inlovee]