Не се рисува с въглени от клада

[Gentiana]

Стена от лед, изгаряща копнежа
и мъртви птици в утро без очи.
Мълчанието ти ми шепне думи нежни,
които никога не ще ми кажеш ти.
И тази болка клада ще запали
в която моето сърце ще изгори,
като магьосница, която не погали,
а заклейми я. Тя в душата ти кърви.
Поне и позволи там да покълне
от семето на мъртвия и прах
красиво цвете-мъничко и жално.
Нима от цвете вече те е страх?

[CrisSs]

Нямам думи! Невероятно е  :bemine: [plqs plqs]

[Gentiana]

[heart__]

[me4tatelka]

Браво... !

[Gentiana]

 :) Благодаря ти [heart__]

[Афродита]

Че кой от допира на нежния цвят се страхува ...
    то само глупак ще да е това ...
         нека семето тихичко си покълва ...
               прахта да измием с капчица ...
                      потънала в скръб сълза ...



                                [inloveee]

[Gentiana]

Когато те докосна,
няма да те боли,обещавам.
И сълзите нека
като пролетен капчук изтекат
в онази река,
която всички наричат Забрава.
Подари ми едно парченце
от съкровения си, мъжки свят.
То ще бъде талисмана ми
против гордост и себичност,
с които толкова често
те наранявам.
Не признавам, но е така.
И нека Утре-то ни
бъде нещо различно.
Нещо като лятна поляна,
пълна с полски цветя.


:) [heart__]

[Афродита]

Дарявам ти мъничка частица ...
      - но и светът ми не е изобщо голям ...
гордостта за времето днешно
      - е толкова привична ...
като за монаха посещението
      - в озарения от свещи храм...

Казват , че любовта човека променя ...
      - но в насоки не споменават какви ...
Искаш денят ни по друг вече да бъде ...
      - нека още тази нощ
слънцето за нас заблести ...

И поляната китна ...
      - постеля наша да стане ...
ароматът цветен ...
      - в светът ни общ веч ще лъхти ...
Небето нежно ...
      - облаците си над нас да стеле ...
дъждът ще гали телата ...
      - с отронени от жарка страст сълзи ...

*  *  *

Че не се рисува с въглени от клада ...
само огънят може белег да ти подари ...
След него наистина единствено пепел остава ...
но любовта сякаш никога докрай не може да изгори ...